Когато влезе в огромния Скотиш Райт Темпъл на булевард Уилшиър тази сутрин, знаеше, че трябва да застане пред скептична аудитория. Но не беше очаквал, че ще го посрещнат на нож и открито ще го обиждат.
Доктор Аджами, декан на факултета, когато Даниел преподаваше в Колумбия, беше долетял, за да участва в конференцията. Понеже никой от организаторите на събитието не пожела да представи Даниел, Аджами излезе отпред и направи блестящо представяне.
— Той се дипломира на 20 години, говори единадесет различни езика и съм напълно убеден, че дисертацията му ще стане стандартен справочник за ранното развитие на египетските йероглифи. Написал е няколко основополагащи статии по сравнително езикознание на афро-азиатските езикови групи и, разбира се, за развитието на египетския език от Архаичния период до Старото Царство, което ще бъде и неговата тема днес. Моля, приветствайте с добре дошъл един от най-обещаващите млади учени в египтологията, Даниел Джексън.
Докато се придвижваше към подиума по време на представянето, той дочу двама застаряващи професори да водят следния разговор. Даниел разпозна в тях двама от динозаврите на американската археология.
— Ох, още един вундеркинд — избуча дундестия професор Раушенберг.
— Имам чорапи, които са по-стари от това хлапе — изкиска се дългурестият доктор Тъбмън.
Те хвърлиха на Даниел скептичен поглед от глава до пети, докато минаваше покрай тях. Когато решиха, че вече не ги чува, продължиха.
— Не прилича много на сър Алън Гардинър — изхили се единият.
— И все пак да се надяваме, че не е втори Уолъс Бъдж! — изкикоти се другият.
Макар и да не смяташе, че е смешно, Даниел разбра завоалираната шега. Бъдж беше влудяващо скучен лектор, известен с това, че приспиваше големи зали с водопад от подробности.
Щом Даниел застана на подиума, въздухът в залата се сгъсти от напрежение. Той бе непредсказуем учен — нещо, на което професионалната му среда не беше свикнала. Погледна за миг към тавана, точно толкова, та всички да започнат да се чудят какво прави, после изведнъж се обърна и изстреля един въпрос към професор Раушенберг.
— Сър, каква кола карате?
Старецът отговори объркано:
— Форд.
— Модел Т ли? — Въпросът на Даниел предизвика смях.
— Не съм толкова стар. Карам Ескорт.
— Разбирам — Даниел се почеса по брадата. — Със серво на кормилото и серво на спирачките? — попита той.
— Не забравяйте и сервото на стъклата — каза старецът, като се опитваше да влезе в тона му.
— Следователно, ако по някакво нещастно стечение на обстоятелствата днес следобед в Санта Моника избухне неугаснал вулкан и всички ние бъдем изровени след стотици години от някой археолог-вундеркинд, няма абсолютно никаква вероятност той по грешка да отнесе датировката на колата ви към началото на това столетие.
— Накъде биете? — попита събеседникът на Раушенберг, доктор Тъбмън. В действителност никой от публиката не знаеше накъде ги води Даниел.
— Хенри Форд започва скромно, почти примитивно, със стария Тин Лизи, Модел А. После бавно усъвършенства продукцията си до усложнените технологии, на които се радваме днес. Което ни навежда на моя основен въпрос за древните египтяни: защо тяхната култура не се е „развивала“? Фактите сочат, че изкуствата, науката, математиката, технологията, военната им техника — всичките те са налице, завършени от самото начало.
Даниел им остави една минута да помислят и помърморят, после отново подхвана атаката.
— Това, което искам да се помъча да докажа тук днес, е, че египтяните от периода преди Старото Царство по някакъв начин са „наследили“ всички тези изкуства и науки. После, след кратък период на „запознанство“, ще видим пълния разцвет на онова, което наричаме Древен Египет.
Реакцията на публиката се чу ясно и наподобяваше кудкудякане. Той продължи по-бързо.
— Писмото им например. Системата от йероглифи на първите две Династии е пословично трудна за интерпретиране. Общоприетата мъдрост поддържа мнението, че това е груб вариант на по-усложненото писмо, което откриваме по-късно, през периода на Старото Царство. Но, както се опитах да демонстрирам в серия статии, този ранен език вече представлява напълно развита система, комбинация от фонетични и идеограматични елементи. Ако това е така, те са успели да се придвижат от грубите пещерни рисунки до сложна система за описване на света и самите себе си буквално за нула време, за няколко поколения.
Даниел замълча и спокойно изчака първата група учени да стигнат до изводите. Искаше да докаже, че старата система е даже още по-елегантна от по-късните йероглифи, но тъй като той бе единственият човек, който можеше да ги чете свободно, знаеше, че думите му ще отидат на вятъра. Той промени темата.