— Джексън — извика О’Нийл — какво казва тоя? Даниел се заслуша за минутка и се опита да преведе патетичните високопарности на Касуф.
— Казва, че ще докараме нещастие на хората му … ъ, клане — че Ра ще убие всеки, който не се подчинява. И … Сега им казва да не ни подпомагат… да не гневят боговете.
— Да не гневят боговете, а?
О’Нийл погледна с презрение Хороса. Небрежно измина малкото разстояние помежду им и се взря в златната плочка на врата на голямата ястребова маска. Стоеше лице в лице с това всяващо страх, непобедимо божество, но не изглеждаше впечатлен. Вниманието на всички отново се насочи към него.
Тогава, също така небрежно, както се беше приближил, О’Нийл обърна гръб на воина с ястребова глава, но остана съвсем близо до него. Знаеше, че хората му ще предотвратят всеки неразумен опит на Хороса. О’Нийл поклати глава в израз на недоумение.
— Тоя не е никакъв бог!
Обърна се, насочи пушката в гърдите на Хороса и натисна спусъка.
Изстрелът попадна в рицарската плака на бронираните му гърди и го отхвърли назад, все едно го е блъснал камион. Той се строполи на няколко метра по-нататък.
— Нгааа!
Касуф изкрещя така сякаш той беше уцелен. Крясъкът премина в протяжен вопъл, който се разля над тълпата хора. Тъй като не знаеха какво да очакват, Ковалски, О’Нийл и Браун следяха тълпата с насочени пушки. Никой от хората в урвата не можеше да повярва на това, което беше видял. Само преди няколко дни бяха понесли гнева на Ра, свити безпомощно, докато градът им беше разрушен и изгорен заради престъпление, много по-малко от това. А сега това брутално чудо, това невъзможно, немислимо престъпление се случи без предупреждение пред очите им. Някои от миньорите веднага паднаха на колене и по примера на Касуф започнаха пламенно да се молят. Но повечето бяха твърде вцепенени и объркани от това, на което станаха свидетели, за да реагират.
О’Нийл беше поел по пътеката на войната. Обърна се към хората си и изстреля команда.
— О кей, отиваме при вагонетките. Сега!
В следващата секунда вече си проправяше път към основата на скалата, като разбутваше тълпата.
Даниел усещаше, че нещо не е наред. Докато вървеше зад другите, той се вглеждаше в стреснатите лица около себе си. Изплашени и крайно объркани, те избягваха погледа му. Очевидно не разбираха какво се е случило. Без да знае защо, той си даваше сметка, че е наложително те да разберат, че става въпрос за убийство на един тиран.
— Чакайте малко! — извика той. Изтича до отпуснатото тяло на Хороса и развъртя копчето в основата на шлема. Богато украсените метални плочи плавно се отдръпнаха и се прибраха в яката на златния нагръдник.
Под маската се показа съвсем обикновено лице на тъмнокож воин, — гологлавият младеж, който беше надзиравал клането в Нагада. Ако се изключеха бронята и уджатът — Окото на Ра, татуиран на рамото му, на вид той би могъл да принадлежи към което и да е семейство от древния град.
Даниел го подпря да седне, като го изложи на показ пред миньорите.
— Вижте боговете си! — изкрещя той на египетски достатъчно силно, за да надвика Касуф. — Той е човек като всички вас.
След малко по редиците на работниците се понесе развълнувана глъч и заглуши гласовете и на Касуф, и на Даниел. Беше впечатляващо. Даниел наблюдаваше как воалът на илюзиите пада от очите на тези изнурени хора. С известна театралност Даниел бутна отпуснатото тяло в прахта. Нарами пулс-пушката, която Ковалски му беше дал, и затича да настигне взвода.
Повечето нагадци вече бяха твърдо на негова страна. Мнозина от тези, покрай които минаваше, го поздравяваха и окуражаваха. Обнадежден, Даниел крачеше бодро. Знаеше, че се е справил доста добре.
Мерна и сияещото лице на Шаури, която го гледаше гордо. Но щом погледна отново към Хороса, по лицето й премина ужас. Викове от тълпата го предупредиха за приближаващата опасност.
Изстрелът на О’Нийл беше засегнал само бронята. Беше повалил мъжа в безсъзнание, но сега той бе дошъл на себе си и се беше докопал до една миньорска кирка. И докато Даниел се отдалечаваше, гвардеецът се бе надигнал зад него с кирката.
Без да се замисля, Даниел насочи оръжието си и стреля. За втори път в живота си натискаше спусък, но уцели точно където трябваше — под бронирания нагръдник, в незащитения корем на войника. Снарядът го изхвърли във въздуха в ужасяващ полет. Главата му се удари в ъгъла на една подпорна стена и при тази гледка дори лицата на професионалните войници се изкривиха. Ако преди хората бяха стреснати, сега буквално се вцепениха. И най-вече Даниел, който стоеше и стискаше пушката в ръце.