— Не е толкова лесно, а?
О’Нийл слезе обратно по стълбата и пое пушката от разтрепераните ръце на учения.
Набе се беше сетил да подменят водещия мастадж от кервана с доставката с мърлявото животно, спасило Даниел и О’Нийл от пясъчната буря — геройство, което й спечели място в тяхната група. Преди да я впрегнат във водещата каруца, момчетата направиха каквото можаха, за да подобрят нейния определено грозноват външен вид с дрънкулки и гирлянди.
Щом изкачи стълбата, О’Нийл даде заповед за тръгване. Скаара предаде нареждането на другите овчари. С подсвирквания и викове те подкараха мастаджите. Въпреки че каруците бяха препълнени с тежка руда, мощните животни ги теглеха с лекота. О’Нийл очакваше те едвам да престъпват в пясъка, а се оказа, че трябва да подтичва край последната каруца.
В сянката на обелиска Даниел забеляза гневния Касуф, който държеше Шаури за ръкава на дрехата й. Явно я мъмреше за участието й в това, което смяташе за самоубийствена лудост.
Ковалски избърза, за да настигне кервана, но Даниел се замота, наблюдавайки сцената със смесени чувства. Шаури играеше незаменима роля в плана, който бе помогнала да съставят; групата имаше нужда от нея. От друга страна опасността беше огромна. Възможно бе всички да загинат — факт, за който овчарчетата май не си даваха сметка. Даниел поемаше риска, защото искаше да спаси Земята от Ра. Но трябваше ли Шаури да рискува живота си за планета, която до преди един месец не би могла и да си представи.
Момичето явно се измъчваше от виковете на Касуф. Научена да се подчинява сляпо, особено на този човек, който бе не само неин баща, но и главен старейшина и патриарх на народа й, сега тя не можеше да мръдне. Когато вдигна поглед и видя Даниел, набра кураж да се опита да обясни защо трябва да отиде до пирамидата, но това разпали още повече гнева на Касуф.
Много преди Шаури да се роди, Касуф проповядваше безпрекословно подчинение на Ра и отклоняваше стадото му от пагубни конфликти. Той беше сред малцината, които познаваха тайната история на древните въстания и знаеше за трагичния завършек на всяко едно от тях. Хората му си мислеха, че са вкусили докрай отмъстителността на Ра, когато Хоросите наказаха града, но старецът знаеше по-добре колко убийствено студенокръвен би могъл да бъде богът на слънцето. За Касуф сякаш бе дошъл края на света, небесата се срутваха. И в този момент Шаури му изглеждаше единственото, над което още имаше власт. Нямаше да допусне тази невежа девойка да му казва как да се отнася към неговия безпощаден бог.
— Шаури.
Щом чу, че Даниел я вика, тя взе решение веднъж завинаги. Полека измъкна ръката си от хватката на Касуф. В крайна сметка бе по-силна физически от него. Касуф отстъпи, втрещен от този акт на неподчинение.
Без злоба, Шаури му каза, че е по-добре да умреш прав отколкото да живееш на колене. Това бяха тежки думи за стареца, когото обичаше толкова много, но тя се обърна и се затича да настигне Даниел.
Докато я чакаше, Даниел внезапно си спомни формулата на властта, която Ра безгрижно му бе разкрил: Мит, Вяра, Навик.
Хората в мината, станали свидетели на сблъсъка и на убийството, видяха измамността на съществената част от управляващия Мит — безсмъртието на боговете. Това сериозно подрони тяхната Вяра. Но като се сети за Касуф, Даниел си даде сметка че Навикът, веднъж установен, отмира най-трудно.
Ра се настани в креслото и се взираше в безкрайната пустиня през огромния прозорец на пирамидата. Разсеяно галеше черната котка, излегнала се върху ръката му. Беше я нарекъл Хатор в чест на бога, който на времето спаси владенията му, като ги потопи в кръвта на въстаниците. До Земята бяха достигнали противоречиви версии за тази история, няколко години преди Старгейт да бъде „Запечатана и заровена завинаги“. Даниел познаваше добре кървавата история, записана на папируси и издялана върху камъни, но винаги я беше смятал просто за още един епизод от египетската „митология“.
Момчето-цар, гологлаво и с кафеникав цвят на кожата, забеляза кервана, който се виеше през морето от пясък. Загледа се за известно време. Нищо не отличаваше този от останалите безброй кервани, които беше наблюдавал. И все пак нещо го накара да се усмихне едва забележимо. Даде си сметка, че е доволен от това, че светлокожият с очилата беше избягал. Така всичко ставаше по-интересно. Дори съществуваше възможност той да е сред доставчиците, несъмнено дегизиран като фелах.