Като се поклащаше леко, Ра се унесе. След малко настроението му бе коренно различно. Извика заповедно и след секунда двама Хороси коленичиха пред него с наведени глави в очакване на нареждания.
Заповяда на почти еднаквите на вид войници да отнесат заловеното американско оръжие до портата Старгейт, преди да посрещнат пратката. Щом изпратеха товара, щяха да задействат бомбата и да я пуснат след него. Като двойка келнери на досаден банкет те прекосиха тронната зала, като крепяха големия поднос, натоварен с разглобения ядрен експлозив.
Преминаха през тронната зала и пристъпиха върху медальона, обвит в черните ръце на Хнум. Ра погледна Анубис и вдигна вежди — явно очакваше нещо. Ра играеше садистична игра със слугите си, особено когато беше ядосан или уморен — обичаше да ги кара да отгатват желанията му. Грешният отговор най-често означаваше сурово и болезнено наказание. В този случай Анубис имаше достатъчно информация, за да познае.
Той натисна скъпоценния камък, който се намираше върху кварцовата броня на китката му и активира медальона. Когато кръглата стена от небесносиня светлина се затвори около Хоросите и товара им, те леко бяха пренесени в долната зала с другия медальон.
Младият Скаара сега бе начело на операцията. По време на дългия им преход през пустинята момчето и О’Нийл седяха върху купа кварц и водеха дълга дискусия относно стратегията, която да приемат. Дискусия, простираща се отвъд компетентността на техния преводач Даниел. След като ги бе научил на някои основни думи, на Даниел не му оставаше друго освен да слуша как се ръсят идея след идея. С жестове и 25 общи думи момчето и полковника се разпростираха върху всеки детайл, като от време на време спираха дискусията си, за да обяснят по нещо ново и на останалите.
Още преди да стигнат входа на пирамидата, те усетиха, че са наблюдавани. Преди нещо да се вкара в пирамидата, трябваше да се спази много строг протокол. Религиозните хора от Нагада бяха много стриктни в спазването на ритуалите, дори и когато пирамидата бе празна. Скаара беше участвал, а като син на Касуф дори предвождал подобни церемонии. Но този път това щеше да става под контрола на самия Ра и в съпровода на четирима непосветени чужденци. Всяко грешно или непривично действие щеше да предизвика подозрение.
Щом се събраха в подножието на рампата, Скаара коленичи и запя със силен и ясен глас:
— Атема ен-Ре. Халам аана т йон шакном, асар Атем Ре. (Ра, на теб, който идваш от висините, поднасяме плодовете на труда си. О, свещено слънце. О, Ра)
Когато приключи с молитвата, той се извърна към Набе, за мнението му. Ексцентричният му приятел кимна в знак на одобрение. Песента му хареса.
— Какво е това — Скаара забеляза нещо под дрехата на Набе.
— Кое какво е? — Набе се правеше на ударен.
— Под дрехата ти, това е зелената шапка, нали? Набе не знаеше какво да отговори, затова направи нервна гримаса. Всички му казваха, че не може да вземе каската, но той не искаше да я оставя в пещерата. Сега разбираше от тона на Скаара, че е направил голяма грешка.
В следващия миг налудничавият поглед на Набе се изпълни с ужас, когато погледна към входа на пирамидата над рамото на Скаара. Трима Хороси излязоха на платформата в горния край на рампата, всеки със смъртоносен жезъл в ръка.
Вцепенен, Скаара за миг си представи какво ще стане с тях, ако пазачите открият любимото съкровище на Набе. Като не знаеше какво точно да направи, Скаара заповяда на доставчиците си да коленичат в знак на почит към боговете…
След като престояха доста дълго в тази поза, Скаара стана и се зае да разследва мастаджа на Даниел. Докато подаваше юздите на Набе, той му прошепна:
— Ако намерят шапката, свършено е с нас.
Глупавият Набе не осъзнаваше, че каската може да го обвърже с бягството, запланувано от Скаара и момчетата.
Отстрани висяха тежките въжета на каруците. По команда на Скаара първата група забулени с качулки миньори хванаха въжетата на първата каруца и я затеглиха нагоре по наклона.
Щом потеглиха, се появи още един неочакван проблем. Ревнивият мастадж на Даниел започна да вие жално. Набе зашепна успокоително на пременения звяр, опитвайки се да го укроти. Но каквото и да правеше, животното не преставаше. Никой от закачулените работници не се обърна да види какво става, защото се страхуваха да не ги разкрият.
— Фаал — изкрещя главният Хорос и внимателно се взря в хората от първата количка.
— Хасим ни кхаан суф! — Без да се двоумят, работниците простряха ръце напред.
Все още изпълнен с подозрения, войнът с ястребовия шлем направи няколко крачки към тях, като гледаше право в Набе, който обясняваше нещо на разгневения мастадж. Той успя да успокои животното и се зазяпа разсеяно встрани от рампата, но все още привличаше вниманието на пазача. Скаара беше почти сигурен, че войникът ще заповяда на малоумния му приятел да се обърне и всичко ще отиде по дяволите. Пазачът слезе още няколко метра, но внезапно насочи вниманието си към първата каруца, където шестимата работници стояха вдървени с наведени глави. Той обиколи вагонетката, преди да им даде знак да я избутат напред покрай останалите стражи с шлемове.