Щом пазачът се обърна и тръгна обратно нагоре по рампата, всички отдъхнаха облекчено. Скаара хвърли поглед на Ковалски и Ферети, които стояха боси до каруцата. Те също го погледнаха и кимнаха изпод качулките си. Докато първата каруца потъваше в сянката на преддверието, мастаджът направи последен опит да влезе в контакт с Даниел — избухна в пронизителен рев.
Главният Хорос хвърли още един поглед към животното, а после изсъска заповедта си към останалите стражи. Те моментално се обърнаха и влязоха вътре, докато предводителят им наблюдаваше реакцията на хората при обелиските. Миг по-късно и той последва каруцата в мрака.
— Знаех си, че идеята за Троянския кон не е особено добра — прошепна Ферети на Ковалски, нервен и притеснен, както винаги. — Да влизаме ли навътре?
— Все още може да стане работата — отвърна Ковалски.
Вътре тримата Хороси обкръжиха вагонетката. Шефът изрева някаква заповед, но никой не се отзова. Той се доближи до първия от работниците и дръпна качулката му. Отдолу се показа лицето на едно червенокосо овчарче. Той блъсна момчето на земята и се запъти към следващия. Сграбчи качулката и тогава Шаури изпищя, защото грубата ръка на мъжа отскубна цял кичур от косата й. При вида на жена и тримата войници се спогледаха слисано.
Но тази изненада не беше нищо в сравнение със следващата. Изпод купчината с кварц изскочиха Даниел и О’Нийл, вдигнаха пушки и започнаха да стрелят. Овчарите също бяха наизвадили пушки и безброй куршуми засвистяха и зарикошираха наоколо. За жалост и Даниел, и О’Нийл бяха взели на прицел началника и въпреки че надупчиха незащитените от броня части на тялото му, дадоха шанс на другите двама да се прикрият и да отвърнат на огъня.
Червенокосото момче направи отчаян опит да се измъкне през вратата, но един от взривовете, изпратен след него от войниците на Хорос, го уцели в главата и го уби мигновено. Даниел изскочи в ничията зона между вагонетката и колоните и успя да избута част от стрелящите напосоки момчета зад прикритието на голямата купчина кварц.
— Всички вътре, бързо — изкомандва Ковалски и се втурна нагоре по рампата, когато видя, че един огромен каменен блок се спуска да затвори вратата. Той беше бърз, но не достатъчно, за да премине. Като видя, че няма шанс, той забави ход и хвърли поглед през рамо. Тогава видя Набе да се носи с учудваща бързина и каска в ръка. Ковалски се поколеба за миг, докато момчето се изравни с него, после изтръгна каската от ръката му и я запрати като фризби към вратата, която се затваряше.
Попадение!
Каската заседна под вратата и въпреки че изпука под тежестта й, я задържа леко отворена.
— Откъртете дъски от каруците. Ще повдигнем вратата с тях.
Ковалски сигурно бълнуваше, тя сигурно тежеше няколко тона. Но Ферети не се поколеба и незабавно се присъедини към него. Двамата започнаха да къртят от каруците дъски от по метър и половина.
О’Нийл беше изчезнал. Преди секунда беше там, но когато Даниел се огледа след затихването на стрелбата, него вече го нямаше. В Преддверието бе тъмно и злокобно спокойно. Между колоните се процеждаха снопове слаба светлина, които превръщаха коридора в шахматно осветено пространство. Даниел, неопитен във военните дела, се почувства сигурен. Нямаше стрелба, Шаури бе до него. Помисли си, че войниците са забелязали, че са в намален състав и са се оттеглили. Все пак му мина през ума, че Хоросите може да използват затишието, за да заемат нови позиции. И тогава разбра колко уязвими са в момента, застанали в средата на широкия коридор. Незабавно привлече вниманието на нелепия си батальон и им нареди да се оттеглят зад колоните. Войниците на Ра очакваха точно тази грешка.
Момчетата се събраха в най-тъмното място между колоните. Заедно със защитата от стените дойде и опасността от светлината, идваща от прозорците. Вече не бяха невидими. Като шепнеше заповеди, Шаури, разположи момчетата около колоните и определи кои подстъпи да наблюдават. Щом заеха позиции, те затаиха дъх и зачакаха.
Както бе предположил Даниел, войниците не бездействаха. Под светлината, идваща от процепа под подпряната с каската на Набе врата един от тях стъпи на издадения корниз в долния й край. Като се прокрадваше внимателно по тесния ръб, той зае удобна позиция само на метри от осветените части на коридора. Въпреки че момчетата се взираха внимателно, войникът беше изчислил, че светлината, идваща отстрани, ще го направи незабележим.