Той стигна до края на корниза и скочи съвсем близо до първата колона. Залегна между стената и колоната и започна да наблюдава групата. Едно от момчетата гледаше право в него, но не го забеляза. От тази позиция гърбът на Даниел беше чудесна мишена.
Много бавно той повдигна жезъла си и се прицели. Шаури се огледа още веднъж с някакво предчувствие. От кварцовия камък, вграден върху оръжието на войника проблясна тънък лъч светлина. Писъкът й накара всички да подскочат, дори и Хороса. Точно това трепване спаси Даниел, защото изстрелът префуча на милиметри от главата му. Хоросът стреля още веднъж, но само за да си пробие път, после бързо достигна до колоната, зад която се намираше групата.
Даниел почувства, че смъртта го дебне на една ръка разстояние. Шаури вече бе избутала и последното овчарче зад следващата колона. Даниел беше облегнал гърба си в стената и с върховно напрежение на нервите следеше за най-малкото движение.
Понеже знаеше, че бронята му го пази дори от мощните пулс-пушки, гвардеецът се придвижи още малко напред. Секунда преди да изпълзи зад ъгъла, се разнесе гръм, който го порази отзад и го запрати като празна бирена кутия в центъра на коридора.
В това време Даниел беше така напрегнат, с толкова повишен адреналин, че едва дишаше. Едно от момчетата се подаде зад ъгъла и го попита дали е добре. Даниел-не отговори, дори не погледна момчето. Той знаеше, че в тъмното е останал да дебне поне още един убиец. А сигурно и още много други вече слизаха по медальона от пирамидалния космически кораб, намиращ се точно отгоре.
— Хайде на три! — Ковалски погледна момчетата — едно, две, три, бутай.
Групата от Ковалски, Ферети и шест пастирчета напрегна сили и забута дървените дъски. Сантиметър по сантиметър, бавно вратата започна да се издига. Когато беше повдигната на десетина сантиметра над шлема, Ковалски усети, че тежестта върху раменете му се увеличава. Скаара беше напуснал мястото си и вече се промъкваше под вратата.
— Не, още не! — С издути вени на челото, Херкулесът Ковалски видя как главата и раменете на Скаара изчезват под вратата. — Разкарайте го оттам, по дяволите! — изрева той.
В този момент Набе също коленичи и протегна ръка под вратата, за да прибере очуканата си скъпоценност. Той показа щастливо каската на Ковалски и отново зае мястото си.
— Остави я пак там, трябва ни там! — Викаше и сочеше с брада Ковалски. — Върни я пак там!
Набе или не разбираше, или се правеше на ударен. Сложи каската на главата си и продължи да тласка вратата.
Като примигваше в тъмното, Скаара затърси приятелите си. Забеляза една фигура да се промъква в сянката. Подсвирна сигнала, който използваха от деца. Шаури бързо се обърна и го видя. После се втурна към останалите момчета и им нареди да тичат към вратата. Когато се обърнаха да видят за какво говори Шаури, овчарчетата забелязаха и Скаара, който им махаше като луд. Те нервно се спогледаха, за да решат кой да тръгне пръв. Най-сетне едно момче се завтече със все сили към отвора. Щом тръгна, и другите мигновено се спуснаха след него. Преди още да си помисли да ги последва, Шаури усети Даниел да я дърпа за ръката. Бе съзрял един от вражите силуети да тича към вратата. Даниел и Шаури се залепиха за колоната. Войникът не успя да стигне момчетата, които избягаха през отвора, и се извърна назад. Чуваше се скърцането на бронята му.
Тежестта на вратата се увеличаваше, а Ковалски и Ферети вече бяха доста уморени. Те продължиха да напъват, но вратата постепенно се спускаше надолу. Скаара помогна на последното от момчетата да изпълзи. Ковалски тъкмо се канеше да нареди да пуснат вратата, когато Скаара изпълзя обратно вътре.
— Върни се — изкрещя му Ковалски, но Скаара беше далеч.
— Не мога повече — изпъшка Ферети.
— Продължавай да държиш.
— Не мога, много е тежка, да му се не види!
— Дръж още! — гласът на Ковалски беше настойчив.
Даниел и Шаури затаиха дъх, когато войникът премина покрай тях и се отдалечи. За известно време в безопасност, Даниел отдъхна и прегърна Шаури.
Незабелязан досега, вторият Хорос се доближаваше отзад. За разлика от другите, той се бе спотайвал търпеливо. Беше достатъчно близо, за да стреля, но искаше да приближи толкова, че да е сигурен в попадението си.
Той бавно се прицели в русата глава на Даниел. С рязко движение, той плъзна ръка надолу към пушката и зареди. Даниел чу шума, но преди да успее да реагира във въздуха се разнесе ужасна експлозия. За нещастие на войника обаче не неговата пушка беше изгърмяла. Изстрелът го удари в гръб, повали го и го простря на земята.