Несравнимо по-добър играч, Ра си беше поставил ограничението да поглежда какво става с фигурите по дъската — пирамиди и обелиски, през ход. Това прибавяше психологическо измерение на играта, което се харесваше на Ра: трябваше да знае състоянието на противника, за да реши как да действа по-нататък.
Но изтънченото ограничение, което си беше измислил в схватката с американците, наистина гъделичкаше самолюбието му. Ра беше избрал едно срамежливо, заекващо момиче и му беше наредил да седи на перваза на прозореца и да съобщава какво се случва в подножието на пирамидата. Ако пропуснеше нещо важно, й беше обещал начаса да я бутне долу. Ужасена от това обещание, тя говореше още по-трудно от обикновено. Бореше се с думите и страха си като заекващ папагал и съобщаваше на ухото на своя господар несвързания си доклад от наблюдателницата.
Колкото до Ра, всички тези недостатъци превръщаха досадното наблюдение на военните действия в артистично умствено предизвикателство. Той нямаше да е доволен просто да убие нарушителите, искаше да аранжира изтреблението им като музикална творба. И щеше да стори това със затворени очи и привързана на гърба си ръка.
Щом нашествениците оповестиха присъствието си със започналите близо до входа изстрели, Ра не изчака момичето да подеме накъсаното си описание. Всички в стаята чуваха отекващите в пустинната тишина изстрели, които бяха толкова отчетливи, сякаш някой наблизо бавно пляскаше с ръце. Той нареди на Анубис да затвори входа на пирамидата. След това свика остатъка от охраната си, последните четирима от хоросите, и им заповяда да се вдигнат във въздуха. Пилотите трябваше да ударят незаловените още бунтовници, които се бяха събрали около обелиска, и да ги унищожат с цялата ударна мощ на летателните си апарати. Два удаджета щяха да са достатъчни, но както винаги Ра гледаше да използва цялата си огнева мощ. Без да кажат и дума, войниците бързо се отправиха към площадките за излитане и по пътя активираха шлемовете си, като по този начин се превърнаха в ято застрашителни ястреби.
Доволен от себе си, Ра се наведе, за да вземе със своя обелиск пирамидата на момчето, — ход който щеше да му осигури абсолютен контрол над играта. Изведнъж за голямо свое удивление забеляза, че никой, дори и противникът му, не го гледа как печели. Подмамени от отчета на момичето, всички се бяха струпали около прозореца, за да видят сами какво става долу.
„Значи така ми служите?!“ изкрещя Ра и удари през дъската, с което разпръсна фигурите навсякъде по земята. Скочи на крака, като че щеше да удари най-близкото от децата, но вместо това се обърна към Анубис.
„Избий ги. Всичките ги избий!“
С последната си факла в ръка, О’Нийл водеше настъплението към Старгейт. Като стигнаха до късия коридор, в чийто под и таван бяха вградени двата кварцови медальона, той спря разтревожен. Навсякъде горяха факли, закачени по стените. Близо до Звездната порта, на маса, която преди не беше там, съвсем открита лежеше бомбата, прилежно поставена на сребърния поднос, който О’Нийл беше виждал при посещението си горе.
Даниел се опита да нахълта в стаята, нетърпелив да стигне до портата, но О’Нийл го спря с отривист жест. След всички препятствия по пътя дотук, полковникът не можеше да повярва, че Ра ще остави финалния участък незащитен.
Той тръгна бавно към вратата, като скри зад гърба си хвърлящата искри факла. След това я хвърли към далечния край на стаята и нахълта вътре, готов за снайперистите. Стаята беше празна.
— O. K., Джексън, стартирай я.
Даниел мечтаеше да се махне час по-скоро оттук и с готовност се зае със задачата. Той пусна ръката на Шаури, сложи пушката си до основата на огромния кварцов пръстен и се захвана за работа.
Шаури беше чувала за Старгейт през целия си живот, но я виждаше за пръв път и беше толкова учудена от суровата й красота, като всички на Земята, които бяха виждали двойника й. Чувстваше се като нарушител повече от спътниците си, докато пристъпваше свещената територия. Тя си припомни всичко, което беше научила в катакомбите за Ра и това място, но то не успокои чувството й за вина. Отгоре на всичкото това объркване, тя знаеше, че когато пръстенът се пробуди, тя или ще се строполи като чувал с пясък в друг свят, или ще я постигне съдбата, която са й отредили войниците на Ра.