Даниел бръкна в джоба си и извади бележника с шестте символа, които беше преписал от свитъка в катакомбите. Откъсна точната страница и завъртя вътрешния пръстен на механизма, който се подаде без усилие. Той го завъртя към мястото на първия символ. Пръстенът рязко изщрака и секунда по-късно първата скоба се разтвори, за да открие кварцовия камък в центъра си. Докато въртеше пръстена за следващото съзвездие, усети, че Шаури го дърпа за ръкава.
— Нани? — попита той.
— Конер онио — каза тя.
Но тъй като Даниел не я разбра, тя посочи към масата, където полковникът отново сглобяваше бомбата. Даниел не повярва на очите си. Бяха на път да свършат всичко и О’Нийл щеше да ги вдигне във въздуха.
— Ей, какво правиш? — попита Даниел. — Мислех, че се разбрахме да затворим Звездната порта на Земята.
О’Нийл го погледна, но не спря работата си. В отчаяна борба с времето, той изтри потта от челото си и продължи да сглобява адската машина.
— Точно това очаквам от теб, Джексън, иди в силоза и унищожи Портата.
— Мислех, че се уговорихме да отидем заедно?
— Смяна на плана — по гласа му личеше, че няма намерение да преговаря.
— Аз оставам!
— Ти какво? Защо? Какви ги приказваш изобщо?
— Трябва да се уверя, че всичко ще свърши добре. Просто си завършвам мисията.
С тези думи той вкара оранжевия ключ в процепа между два цилиндъра на бомбата.
След това набра някакви допълнителни данни на миниатюрната клавиатура. И щом натисна копчето за стартиране, върху екрана се появиха мигащи червени цифри.
12.0012.0012.00
— А какво ще стане с Ковалски и Ферети? Ами с нея? — той погледна към Шаури.
— Вземи я със себе си, ако искаш, но побързайте. — Той натисна още веднъж стартовия ключ и закъснителят се активира.
11.59 11.58 11.57. Даниел беше изумен. Той седеше там в абсолютно недоумение защо О’Нийл върши това.
— Времето ти напредва, Джексън.
Даниел погледна към Шаури, после пак към О’Нийл. Беше на път да каже още нещо, когато внезапен остър звук, идващ от другата стая, ги накара да замръзнат. В следващата секунда съскащ, бял заряд изсвистя в стаята и прониза Шаури между раменете.
Даниел грабна пушката си и започна да стреля като обезумял. Три последователни куршума експлодираха в стомаха на някакъв войник и го разкъсаха на две.
Даниел се спусна до вратата, където беше паднала Шаури, и я обгърна в прегръдката си. Тя кървеше много зле и беше изгубила съзнание. Той докосна челото й с устни и започна да я умолява да се държи, докато минат през портата, да изтърпи, докато дойдат докторите.
О’Нийл също се доближи, за да види как може да помогне. Опита се да открие пулса й, но не успя. Тя беше вече мъртва.
10.45 10.44 10.43
— Гепиха ни, човече, спукана ни е работата. Сгащиха ни със смъкнати панталони и сега сме тотално прецакани.
— Дръж си езика, войник — излая Ковалски. Лежаха в пространството между пясъка и рампата, но то беше твърде равно, за да ги защити от обстрела на планерите. Подполковникът вдигна глава и огледа ситуацията. Като че ли Ферети беше прав.
Въздушната атака ги беше изненадала. Взводът, който и без това беше абсолютна мешавица, сега беше разделен от двете страни на рампата. Войниците се опитваха да се крият във всичко, което беше по-голямо от миша дупка. Нямаха радио, нямаха комуникации и най-лошото, нямаха никакъв план.
Самолетите кръжаха отгоре и обсипваха района със снаряди. При всяко прелитане използваха отвесна стрелба, защото за момента изглежда предпочитаха да държат нашествениците приковани на място, отколкото да ги разпръснат с приземен огън. Но може би не беше точно така. Един от изтребителите изстреля снаряд, който се заби в края на рампата и отнесе голяма част от нея, сякаш бе направена от стиропор.
— Като мишени в стрелбище сме тук и тези момчета отгоре го знаят.
— Не се тревожи, имам план — промърмори Ковалски.
— План — това звучеше нелепо, помисли си Ферети. — Ние сме на открито, обстрелват ни отвсякъде, отделението ни е разкъсано, обезоръжени сме и най-близкото подкрепление е някъде на майната си. Така че каквото и да си намислил, по-добре размисли, преди да го наричаш план.
Ковалски се опита да пренебрегне тази тирада, надникна над ръба на рампата и погледна към редицата от каруци с кварц, наредени между обелиските.
— О кей, искаш ли да видиш план? Гледай тогава! — Той изскочи от прикритието и запълзя като змия по пясъка.