Бризът разнесе дима. Когато се прочисти, нямаше и помен от Набе. Единствената следа беше смачканата зелена каска, която се изтърколи от пушека като гума на катастрофирала кола. Скаара го викаше отчаяно, докато не усети, че нещо го дърпа назад. Месестата ръка на Ковалски го бе обгърнала и го теглеше обратно към барикадата.
Ковалски го вкара под вагонетката и го държа, докато се успокои. Той се консултира с Ферети за възможностите им. Не им отне дълго, за да се съгласят, че те не са много.
— Нека поне да концентрираме целия огън върху една и съща цел. — Ковалски държеше гранатомета, прибран от пастирчетата. — Тоя бебчо трябва да може да тресне някое от тези хвърчила.
Ферети се обърна по гръб и измъкна три гранати от дългата си роба.
— При нормални условия бих ти обяснил защо това не е план, бих ти дал куп обяснения защо смятам, че това е жалко подобие на план, но точно в този момент ми звучи като план. Затова да действаме.
Тъкмо планът беше разяснен и един от изтребителите се насочи към тях, изстрелвайки серия точно прицелени ракети. Войниците посочиха към него и пастирите ги разбраха.
— Сега, изкомандва Ковалски.
Десет обикновени пушки и Ферети с пръст на спусъка на гранатомета се подадоха от бункера и започнаха да стрелят във въздуха.
Малкият изтребител беше ударен по опашката. Ударът не му нанесе поражение, но наруши равновесието му. В първия момент изглеждаше, че хвърчилото ще се взриви върху каруците, но пилотът успя да го удържи и префуча на сантиметри от главите им. Секунди по-късно се чу зловещ трясък, когато лявото крило закачи един обелиск и удаджетът се заби в дюните, превръщайки се в горяща топка.
Даниел се озова в двореца, нос в нос с излъсканата фигура на бога-овен Хнум.
Той вдигна Шаури и влетя във великолепната тронна зала. Колосалните фигури по колоните сякаш следяха пътя му. Тропотът от обувките му отекваше по пода. Даниел се насочи към коридора, водещ до саркофага, който някакси му бе възвърнал живота.
Той беше отворен.
Бързо постави Шаури върху каменното ложе и се отдръпна, щом саркофагът се задейства. Гледаше как тялото й потъва надолу в лекуващия гроб и как дебелият похлупак се затваря. Щом тя изчезна, Даниел разбра колко глупава бе постъпката му. Нямаше представа колко трае този процес, нито дори дали машината трябва да включи. Беше в капан в крепостта на Ра, без изход. Докато носеше насам Шаури, му хрумна някаква идея да помоли Ра, да се договорят. Сега разбра колко безумна е тази идея.
Скрит зад златния сандък, той се опитваше да не мисли за последиците. Погледна надолу и видя, че все още носи листа с координатите за Земята. Удари главата си в саркофага. Беше изпуснал шанса да се върне в силоза и да затвори капака на тази кутия на Пандора, преди да е изсипала „съкровищата“ си върху Колорадо.
Обърна се, за да разгледа стените на саркофага с надеждата да открие нещо. По дългите златни плочи беше гравирана историята на Озирис. Той бил насечен на парчета от враговете си, а останките му били разпръснати по Нил. Жена му Изида обикаляла цялото поречие, за да събере частите. След като ги съединила отново в тяло, тя го омотала в папирус и плат. Последната сцена показваше преродения Озирис.
Даниел вдигна поглед и видя Ра, застанал спокойно в края на мистериозния саркофаг. Даниел отскочи на другата страна и направи няколко крачки към вратата. Ра не понечи да го спре. При входа на коридора Даниел видя децата да се доближават към трона откъм покоите на Ра. Първият му импулс беше да избяга, но после си спомни за бомбата, която бе под тях. Нямаше къде да ходи.
Ра застана между Даниел и Шаури, която бе скрита в саркофага, и попита учудено:
— За това ли? — Ра погледна саркофага. — Сложил си нещо вътре ли?
Даниел се хвърли към Ра, но бързо и жестоко беше отблъснат. Ра разтвори дланта си, за да оголи смъртоносния медальон, с който така обичаше да експериментира. Преди дори да се доближи, медальонът го отхвърли назад, сякаш беше излязъл пред автобус. Той усети паренето по кожата си, което бе запомнил от преминаването през Звездната порта.
Ра се усмихна и приближи машината. Постави ръка върху капака, любопитен да проследи напрежението на Даниел. Капакът бавно се отвори и отдолу се показа заспала спокойно Шаури. Белегът над веждата й, получен при разрушаването и опожаряването на Нагада от войниците на Ра, бе почти излекуван.
— Хана й, ханае — произнесе Ра.
Фразата, която Даниел не знаеше точно, означаваше нещо като „колко романтично“ Той бръкна в саркофага и прокара златната си ръка по красивото лице на Шаури.