— Наистина ли низшите класи в Египет симпатизират на Махди?
— Махди има привърженици дори в армията, която може би затова воюва така лошо.
— Но по какъв начин суданците могат да бягат през пустинята? Това са хиляди мили!
— И все пак по този път са докарвали робите в Египет. Аз смятам, че децата на Фатма не биха издържали едно такова пътуване.
— Затова тя иска да съкрати пътя и да пътува по море до Соуаким. И все пак, нещастна жена …
С това разговорът приключи.
Дванайсет часа по-късно „нещастната жена“ беше се затворила здраво у дома си със сина на портиера Хадиги и със сключени вежди, с мрачен поглед на своите красиви очи му шепнеше:
— Хамис, сине на Хадиги, ето парите. Още днес ще заминеш за Мединет и ще предадеш на Идрис това писмо, което му написа по моя молба богоугодният дервиш Белали … Децата на тези мехендиси са добри, но ако не получа разрешение да замина, няма друг начин. Зная, че няма да ме издадеш… Не забравяй, че ти и твоят баща произхождате също от рода Дангали, в който се е родил великият Махди.
Двамата инженери заминаха сутринта, за една нощ за Кайро, където трябваше да посетят английския посланик и да бъдат приети от заместника на краля. Стас пресмяташе, че ще им бъдат необходими два дни, и се оказа, че неговите пресмятания излязоха верни, защото на третия ден вечерта получи телеграма от баща си от Мединет със следното съдържание: „Палатките готови. Тръгнете веднага щом започне твоята ваканция. Съобщи на Фатма чрез Хадиги, че не можахме нищо да направим за нея…“ Подобна телеграма получи и госпожа Оливие, която с помощта на негърката Динах веднага започна приготовленията за пътуването.
Това много зарадва децата. Но изведнъж се случи нещо, което обърка всички планове и дори можеше да възпрепятствува заминаването. В деня, в който започваше зимната ваканция на Стас, в самото навечерие на заминаването, скорпион ухапа госпожа Оливие по време на следобедната й дрямка в градината. Обикновено тези отровни животинки в Египет не са много опасни, но този път ухапването можеше да има твърде пагубни последици. Скорпионът лазел по горната част на облегалката на платнения стол и беше ухапал госпожа Оливие по шията в момента, когато тя го притиснала с главата си. А тъй като преди това тя бе боледувала от червен вятър, имаше опасност болестта да се повтори. Веднага извикаха лекар, който обаче дойде чак след два часа, защото бил зает на друго място. Шията, та дори и лицето й бяха вече подпухнали, след това вдигна температура с обикновените признаци на отравяне. Лекарят заяви, че при това положение и дума не може да става за заминаване и накара болната да лежи, което от своя страна криеше опасност децата да прекарат Коледа у дома. В името на истината трябва да се каже, че Нели, особено в първите мигове, повече мислеше за страданията на своята учителка, отколкото за несбъднатите радости в Мединет. Само си поплакваше скришом при мисълта, че няма да види баща си няколко седмици. Стас обаче не прие нещастния случай със същото примирение и най-напред изпрати телеграма, а след това и писмо, в което питаше какво да правят.
Отговорът дойде след два дни. Най-напред господин Раулисън се посъветва с лекар и като научи от него, че пряката опасност е отстранена и единствено от страх да не се повтори червеният вятър не разрешава на госпожа Оливие да замине от Порт Саид, той й осигури нужните грижи, след което съобщи на децата решението да пътуват с Динах. Но тъй като Динах, въпреки огромната си привързаност към Нели, не би могла да се справи с пътуването по железниците и с хотелите, водач и ковчежник по време на пътешествието щеше да бъде Стас. Лесно беше да се разбере колко горд бе той в тази си роля и как с рицарска смелост обещаваше на малката Нели, че няма косъм да падне от главата й, сякаш пътят до Кайро и до Мединет наистина криеше някакви трудности и опасности.