Всички приготовления бяха завършени още преди това и същия ден децата потеглиха по канала за Исмаилия, а от Исмаилия по железницата до Кайро, където щяха да нощуват исутринта да потеглят за Мединет. Като напуснаха Исмаилия, те видяха езерото Тимсах, което Стас познаваше отпреди, защото господин Тарковски, страстен ловец през свободното си време, го взимаше понякога на лов за водни птици. След това пътят продължаваше по дължината на ВадиТумилат, край самия сладководен канал, който водеше началото си от Нил и стигаше до Исмаилия и Суец. Този канал беше прокопан още преди Суецкия, в противен случай работниците, които бяха заети с голямото дело на Лесепс, напълно щяха да бъдат лишени от питейна вода. Но неговото прокопаване имаше и друг положителен резултат: ето че страната, която преди това беше безплодна пустиня, отново разцъфна, защото през нея минаваше силен, животворен сладководен поток. През прозореца на вагона децата забелязаха от лявата страна широк зелен пояс от ливади, по които пасяха коне, камили и овце, както и от обработваеми земи, засети с царевица, просо, алфалфа и други фуражни култури. Край брега на канала се виждаха различни видове кладенци — едни във вид на огромни колела с прикачени към тях ведра, други с обикновени геранила, които черпеха водата, отправяна от трудолюбивите фелахи по лехите или разкарвана в бъчви върху колички, теглени от биволи. Над буйните жита се люшваха гълъби, а понякога се вдигаха цели ята пъдпъдъци. По бреговете на канала важно се разхождаха щъркели и жерави. В далечината, над глинените къщурки на фелахите, се издигаха като щръкнали пера короните на финикови палми.
А на север от железопътната линия се простираше голата пустиня, но тя не приличаше на пустинята отвъд Суецкия канал. Онази изглеждаше като равно морско дъно; от което са избягали водите и е останал набразденият пясък а тук пясъците бяха по-жълти, сякаш насипани на огромни могили, покрити по склоновете с островчета сива растителност. Между могилите, извисяващи се във високи хълмове, се простираха широки долини, през които от време на време се появяваха пътуващи кервани.
От прозорците на вагона децата виждаха камили, които вървяха в дълга върволица, една след друга през пясъчната шир. Пред всяка камила вървеше арабин с черно дълго палто и с бяла чалма на главата. Малката Нели си спомняше картинките от библията, които беше видяла у дома, представляващи влизащите израилтяни в Египет през времето на Йосиф. Те бяха съвсем същите. За жалост, тя не можеше да наблюдава добре керваните, защото до прозореца от тази страна на вагона седяха двама английски офицери и закриваха гледката. Но тя едва каза това на Стас и той се обърна с много сериозен вид към офицерите и като допря пръст до шапката си, каза:
— Джентълмени, не бихте ли сторили място на малката мис, която има голямо желание да гледа камилите?
Двамата офицери приеха предложението със същата сериозност и единият от тях не само отстъпи място на любопитната мис, но я вдигна и я постави на седалката до прозореца.
А Стас започна своята лекция:
Това е някогашната страна Госхен, която фараонът дал на Йосиф за неговите братя израилтяни. Някога, още в древността, оттук е минавал канал със сладка вода, така че новият е само преработка на стария. Но по-късно се разрушил и страната се превърнала в пустиня. Сега земята отново започва да става плодородна.
Откъде знаете това? — попита единият от офицерите.
На моята възраст такива неща се знаят — отвърна Стас, — освен това неотдавна учителят Стерлинг ни преподава за ВадиТомилат.
Въпреки че Стас говореше свободно английски, малко по-различното произношение направи впечатление на втория офицер и той попита:
— Малкият джентълмен не е ли англичанин?
— Малка е мис Нели, която баща й повери на моите грижи през време на пътуването: аз не съм англичанин, а поляк и съм син на инженер на канала.
Като чу горделивия отговор на момчето, офицерът се усмихна и каза:
— Ценя много поляците. Аз съм от кавалерийски полк, който през времето на Наполеон няколко пъти води бой с полски улани и тази традиция и досега е въпрос на чест и слава за него1!
— Приятно ми беше да се запозная с вас — отвърна Стас.
По-нататък разговорът тръгна лесно, защото, изглежда, за офицерите това беше забавно. Оказа се, че и двамата също пътуват от Порт Саид за Кайро, за да се срещнат с английския
——
1 Тези полкове на английската кавалерия, които през времето на Наполеон са влизали в схватки с полската конница, и до ден днешен се гордеят с това и всеки офицер, когато говори за своя полк, не пропуска да каже: „Ние сме се били с поляците.“ — Б. а.