Разстояние от няколко километра делеше двата лагера, но понеже едновременно и от двете страни се приближаваха, едни към други, целият път не продължи много. Скоро изстрелите на карабините не само Се чуваха, но се к виждаха. Още една ракета излетя във въздуха не по-далеч т от няколкостотин крачки. След това блеснаха различни светлини. Малкото възвишение ги закри за кратко, но когато Стас я премина, намери се почти пред цяла редица негри, които държаха в ръце запалени факли.
Начело на редицата вървяха двама европейци с английски каски и с карабини в ръце.
С един поглед Стас позна капитан Глен и доктор Клари.
XLVI
Експедицията на капитан Глен и доктор Клари въобще нямаше за цел да търси Стас и Нели. Тя беше многобройна, добре екипирана държавна експедиция, изпратена да изследва североизточните склонове на голямата планина Килиманджаро, както и малко познатите още обширни земи, разположени на север от тази планина. Както капитанът, така и докторът знаеха наистина за отвличането на децата от Медине, защото тази вест бяха съобщили английските и арабските вестници, но си мислеха, че или и двамата са умрели, или — пъшкат под робство при Магди, от което не се бе измъкнал досега нито един европеец. Клари, чиято сестра беше омъжена за Раулисън в Бомбай, и който се възхищаваше безкрайно от малката Нели при пътуването до Кайро, понесе необикновено болезнено нейната загуба. Но двамата с Глен съжаляваха искрено и за смелото момче. Също така няколко пъти пращаха телеграми от Момбаса до господин Раулисън, за да го питат намерени ли са децата, и едва след последния отрицателен отговор, който получиха доста време преди да потегли керванът, загубиха всякаква надежда. и през ум не им минаваше, че затворените в Хар можеха да се появят тук. Ала често разговаряха вечер, след дневните занимания, защото докторът за нищо на света не можеше да забрави малкото чудесно момче. Междувременно експедицията се придвижваше все по-далеч. След продължителния престой по склоновете на и след изследването на горното течение на реКата, както и планината Кения, капитанът се отправи в северна посока и след като преминаха блатистата Руасо-Нигро излязоха на обширна безлюдна равнина, обитавана само от неизброими стада антилопи. След няколко месеца пътуване на хората им се полагаше почивка, за това капитан Глен, като откри неголямо блато с сладка, не много здравословна кафява вода, заповяда да опънат палатките и обяви Десетдневна почивка. По време на престоя, европейците се занимаваха с лов.
и с подреждане на географските и природонаучни бележки, а негрите се отдаваха на винаги приятното за тях лентяйство. И тогава, един ден доктор Клари беше станал рано и се приближи към брега, където видя петнайсетина занзибарци от кервана да се вглеждат с навирени нагоре глави към върха на високо дърво и да повтарят едно и също:
— Ндеге? Акунй ндеге! Ндеге? Птица? Не е птица! — Птица? …
Докторът бе късоглед, затова изпрати да му донесат от палатката очилата, след това погледна с тях посочения от негрите предмет и по лицето му се изписа голямо учудване.
— Извикайте капитана — каза той.
Но преди негрите да изтичат, капитанът се появи пред палатката, защото бе тръгнал на лов за антилопи.
— Глен, вьж — каза докторът и посочи с ръка нагоре. Сега капитанът вдигна глава, прикри с ръка очи и се изненада не по-малко от доктора.
— Хвърчило! — извика той.
— Да, но негрите не пускат хвърчила, откъде ли се е взело тук?
— Сигурно наблизо се намира някакво селище на бели или някакви мисионери?…
— Трети ден вятърът духа от запад, т. е. от непознатите и вероятно също така ненаселени местности като тази джунгла. Пък и добре знаеш, че тук няма никакви селища, нито мисионери.
— Интересно, наистина …
Трябва непременно да се свали хвърчилото … Трябва. Може би ще разберем откъде произхожда. Капитанът даде заповед. Дървото беше високо няколко десетки метра, но негрите се изкачиха веднага на върха, снеха внимателно заплетеното хвърчило и го предадоха на доктора, който го погледна и рече:
— Има някакви надписи … Да седнем … И като присви очи, започна да чете:
— Глен — каза той, — вземи, прочети и ме увери, че не съм получил слънчев удар и че съм на себе си!
Капитанът взе бамбуковата рамка, върху която беше прикрепена хартията, и прочете:
„Нели Раулисън и Станислав Тарковски,
изпратени от Хартум за Фашода,
а от Фашода отведени: на изток от Нил,