Такъв климат има само разположеният от другата страна на Нил, но много по на север, Хелуан, въпреки че му липсва подобна буйна растителност.
Но за господин Раулисън Хелуан беше свързан с тъжен спомен, защото там бе починала майката на Нели. По тази причина той предпочиташе Мединет и като гледаше сега светналото лице на момичето, обещаваше в себе си в близко време да купи тук малко земя с градина, да построи удобен английски дом и да прекарва сред тези благословени места всичките си отпуски, а след завършването на своята работа по канала може би дори да остане да живее за постоянно.
Тези планове обаче се отнасяха за далечното бъдеще и още не бяха напълно установени. През това време, от момента на пристигането си, децата като мухи сновяха навсякъде, тъй като желаеха още преди обед да разгледат всички палатки, всички магарета и камили, наети на място от Кук. Но се оказа, че животните са на далечно пасбище и могат да ги видят едва на следващата сутрин. Затова пък край палатката на господин Раулисън Нели и Стас забелязаха с радост Хамис, сина на Хадиги, техен добър познат от Порт Саид. Той не беше включен към прислугата и господин Раулисън дори се учуди, като го видя в ЕлМединет, но понеже по-рано го използуваше за носене на инструментите, прие го и сега като момче за разни поръчки и всякакъв вид услуги.
Вечерята беше превъзходна, защото старият копт, който вече много години беше готвач в компанията Кук, желаеше да покаже своето изкуство. Децата разказваха за запознаването си с двамата офицери по време на пътуването, което направи особено впечатление на господин Раулисън, чийто брат Ричард, женен за сестрата на доктор Клари, наистина пребиваваше от много години в Индия. Понеже семейството беше бездетно, чичото обичаше много своята малка племенница, която познаваше преди всичко от снимките, и с подробности разпитваше за нея във всичките си писма. На двамата бащи им се виждаше също така забавна поканата за Момбаса, която Стас беше получил от капитан Глен. Момчето я приемаше съвсем сериозно и твърдо си обещаваше някога да посети своя нов приятел оттатък екватора. За това господин Тарковски трябваше да му обясни, че служителите англичани никога не остават за дълго време на работа в една и съща местност поради убийствения климат на Африка и че докато той, Стас, порасне, капитанът вече ще бъде на десетата поред служба или въобще няма да го има на света.
След вечерята всички излязоха пред палатките, където прислугата беше наредила сгъваеми платнени столове, а за възрастните бе приготвила сифони със сода и бренди. Вече беше нощ, изключително топла, но понеже имаше пълнолуние, беше ясно като ден. Белите градски стени срещу палатките блестяха в зелен цвят, на небето искряха звезди, а във въздуха се разнасяше аромат от рози, акации и подсунки. Градът вече спеше. В нощната тишина се чуваха единствено силните гласове на жерави, чапли и фламинго, прелитащи от Нил към езерото Кароун. Изведнъж обаче се разнесе гърлен, басов кучешки лай, което учуди Стас и Нели, защото им се стори, че идва откъм палатката, определена за склад на седлата, инструментите и разните съоръжения за пътуването, която не бяха разгледали.
— Трябва да е огромно това куче. Елате да го видим — каза Стас.
Господин Тарковски започна да се смее, а господин Раулисън отърси пепелта от пурата и каза, като също се смееше:
Well1! Нищо не излезе от затварянето. След това той се обърна към децата:
— Нали помните, че утре е Бъдни вечер, та това куче трябваше да бъде изненадата за Нели, определена от господин Тарковски, но понеже изненадата започна да лае, принуден съм да ви я оповестя още сега.
Като чу това, Нели за миг се покатери на коленете на господин Тарковски и го прегърна през шията, след това прескочи върху коленете на баща си:
Татенце, колко съм щастлива! Колко съм щастлива!
Прегръдките и целувките нямаха край. Най-после, като стъпи на собствените си крака, Нели започна да наднича в очите на господин Тарковски:
— Мистър Тарковски …
— Какво, Нели?
— Щом като вече зная, че то е там, бих ли могла да го видя сега?
— Знаех си — извика с престорено възмущение господин Раулисън, — че тази малка муха няма да се задоволи само с новината.
А господин Тарковски се обърна към сина на Хадиги и каза: