На Бъдни вечер и през първия ден на Коледа децата ходиха на църква, разглеждаха подаръците и дресираха Саба. Новият им приятел се оказа възприемчив повече от очакванията. Още първия ден той се научи да си подава лапата, да донася носна кърпичка, която обаче даваше не без известна съпротива, и разбра, че близането с език на Нелиното лице не прави чест на едно кучеджентълмен. С пръст на нослето Нели го учеше на различни неща, а той помръдваше опашката си в знак на съгласие и така даваше да се разбере, че слуша с нужното внимание и приема всичко присърце. През време на разходките по пясъчния градски площад славата на Саба в Мединет растеше с всеки изминат час и както всяка слава започваше да става тягостна, защото събираше цели орляци арабски деца. Най-напред те стояха надалеч, след това обаче, окуражени от кротостта на „чудовището“, се приближаваха все повече, докато накрая обкръжиха палатките до такава степен, че никой не можеше да мръдне свободно. А отгоре на това, понеже всяко арабско дете от сутрин до вечер смуче захарна тръстика, винаги след децата летят цели орляци мухи, които освен че сами по себе си са досадни, биват и опасни, защото разнасят заразата на египетския очобол. Поради това прислугата се опитваше да отпъди децата, но Нели ги защищаваше, нещо повече — раздаваше на най-малките „хелоу“, т. е. сладкиши, с което печелеше тяхната голяма обич, ала и увеличаваше, естествено, още повече тълпата наоколо.
След три дни започнаха общите екскурзии, някои от тях правеха с теснолинейните влакчета, каквито англичаните бяха построили много в МединетелФаюм, други с магарета, а понякога и с камили. Оказа се, че в хвалбите на Идрис,
——
1 Туя — вечно зелено хвойново дърво от рода на кипарисите. — Б. пр.
с които обсипваше животните, имаше голямо преувеличение, защото не само фасулът, ами и хората трудно се задържаха на седлата. Но имаше също така и известна истина в тях. Камилите действително бяха от породата хегин, т. е. за езда, и тъй като бяха добре охранени с „дура“ (местна или сирийска царевица), гърбовете им бяха доста дебели и те охотно се впускаха в бяг, та трябваше да ги възпират. Въпреки зловещия блясък в очите си суданците Идрис и Гебхър спечелиха доверието и сърцата на компанията предимно с голямата си услужливост и необикновените грижи за Нели. Лицето на Гебхър винаги имаше жесток и малко животински израз, но Идрис бързо разбра, че малкото човече е център на вниманието на цялата компания и при всеки подходящ случай заявяваше, че повече се грижи за нея, отколкото за „своята душа“. Господин Раулисън всъщност се досещаше, че чрез Нели Идрис иска да бръкне в джоба му, но същевременно смяташе, че на света не може да има човек, който да не обикне неговата единствена дъщеря, та беше благодарен и не се скъпеше с бакшишите .
За пет дни групата посети намиращите се близо до града развалини на древния Крокодилополис, където някога египтяните са почитали божеството с човешка фигура и глава на крокодил, наречено Себак. Следващата екскурзия беше до пирамидата Ханара и до останките на Лабиринта, а най-дългата и цялата с камили — до езерото Кароун. Неговият северен бряг е истинска пустиня, върху която освен развалините на стари египетски градове няма никакви други следи от живот. Ала на юг се простират плодородни, прекрасни земи, а самите брегове са обрасли с ракитак и тръстика, гъмжат от пеликани, фламинго, чапли, диви гъски и патици. Едва там Стас имаше възможност да се прояви с точната си стрелба. Неговите изстрели — както с обикновената пушка, така и с щуцера’ бяха толкова майсторски, че след всеки от тях се чуваха цъканията на Идрис и на арабските веслари, а падането на птиците във водата се придружаваше от постоянните викове „бисмиллах и машаллах!“2.
Арабите уверяваха, че на срещуположния „пустинен“ бряг има много вълци и хиени и че ако се подхвърли между дюните овча стръв, почти със сигурност може да излязат на прицел. В резултат на тези уверения господин Тарковски и Стас прекараха две нощи в пустинята край руините на Дине. Ала първата овца откраднаха бедуините веднага след оттеглянето на ловците, а втората примами само един куц чакал, който Стас удари. Следващият лов трябваше да бъде отложен