Затова голямо беше учудването на децата, когато на третия ден около единайсет часа преди обед Хамис се появи в Мединет. Пръв го посрещна Стас, който бе отишъл на пасбището, за да гледа камилите. Хамис разговаряше с Идрис и само каза на Стас, че е пристигнал за него и Нели и че ей сега ще дойде в палатките да ги уведоми закъде трябва да тръгнат според нареждането на родителите им. Момчето веднага изтича с добрата новина при Нели, която завари да си играе със Саба пред палатките.
— Знаеш ли! Тук е Хамис! — извика той още отдалече. А Нели веднага заподскача с прибрани крачка, както правят момичетата, когато скачат на въже.
— Заминаваме! Заминаваме!
— Да! Заминаваме, и то далеч.
— А къде? — попита тя, като оправяше с ръка косите си, които бяха паднали над очите й.
— Не зная, Хамис каза, че след малко ще дойде тук и ще ни каже.
— А откъде знаеш, че е далеч?
— Чух как Идрис каза, че той и Гебхър ще тръгнат веднага с камилите. Това значи, че ще тръгнем с влак и ще заварим камилите там, където ще чакат бащите ни, а оттам ще правим някакви екскурзии.
Поради честите подскачания кичурите коси отново закриха не само очите, но и цялото лице на Нели, а крачката й отскачаха от земята, сякаш бяха от каучук.
След четвърт час дойде Хамис и се поклони на двамата:
— Кханаге (млади господарю) — каза той на Стас, — след три часа тръгваме с първия влак.
— Закъде?
— За ЕлГаракелСултани, а оттам заедно с родителите ви с камили до ВадиРаян.
Сърцето на Стас затуптя от радост, но същевременно го учудиха думите на Хамис. Знаеше, че ВадиРаян е огромен кръг от пясъчни хълмове, които се издигат в Либийската пустиня, на юг и на югозапад от Мединет, а този път господин Тарковски и Раулисън казаха при заминаването, че потеглят в противоположна посока, към Нил.
— Какво се е случило? — попита Стас. — Баща ми и господин Раулисън не са в БениСуеф, а в ЕлГарак?
— Така се е наложило — отвърна Хамис.
— Но те казаха да им пишем до ЕлФашен.
— Възрастният ефенди пише в писмото защо са в ЕлГарак.
Един миг той търсеше писмото, след това извика:
— Ах, Наби (пророк)! Оставил съм писмото в торбата при камиларите. Веднага ще изтичам, докато Идрис и Гебхър не са заминали.
И той хукна към камиларите, а през това време децата заедно с Динах започнаха да се приготвят за път. Тъй като предстоеше по-дълга екскурзия, Динахвзе няколко рокли, малко бельо и топли дрехи за Нели. Стас също помисли за себе си и преди всичко не забрави щуцера и патроните, като се надяваше да срещне вълци и хиени сред дюните на ВадиРаян.
Хамис се върна едва след един час, толкова изпотен и изморен, че известно време не можа да си поеме дъх.
— Не успях да намеря камиларите — каза той, — гоних ги, но напразно. Но това няма значение — и писмото, и възрастните ефенди ще намерим в ЕлГарак. И Динах ли ще пътува с нас?
— Защо не?
— Може би е по-добре да остане. Господата не казаха нищо за нея.
— Но при заминаването поръчаха Динах винаги да придружава госпожицата, затова и сега ще пътува.
Хамис постави ръка на сърцето си, поклони се и каза:
— Да бързаме, господарю, защото (влакът) ще замине.
Багажът беше готов и навреме стигнаха на гарата. Разстоянието от Мединет до Гарак не е повече от трийсет километра, но второстепенната железница, която свързва тези селища, пътува бавно и спира прекалено често. Ако Стас беше саги, несъмнено щеше да предпочете пътуването с камила пред влака, защото пресметна, че Идрис и Гебхър, които тръгнаха два часа преди влака, ще бъдат по-рано от тях в ЕлГарак. Но за Нели този път щеше да бъде твърде дълъг и затова малкият покровител, който беше приел присърце съветите на двамата бащи, не искаше да излага момичето на умора. Всъщност времето и на двамата мина бързо й докато да усетят, спряха в Гарак.
Малката гаричка, от която англичаните правят обикновено екскурзии до ВадиРаян, беше съвсем празна. Свариха само няколко забулени жени с кошници, пълни с мандарини, двама непознати камиларибедуини и Идрис’и Гебхър със седем камили, една от които беше много натоварена. Ала от господин Тарковски и Раулисън нямаше нито следа.
Идрис обаче обясни тяхното отсъствие по следния начин:
— Възрастните господа заминали в пустинята, за да опънат палатките, които бяха докарали от Етсах и поръчали да вървим след тях.
— А как ще ги намерим сред хълмовете? — попита Стас. — Изпратили са водачи, които ще ни заведат.
Като каза това, той посочи бедуините. По-възрастният се поклони, потърка с пръст единственото си око, което имаше, и каза: