Най-сетне бедуините се спряха в един нисък прулом, смъкнаха се от седлата и започнаха да развързват дисагите. Идрис и Тебхър последваха техния пример. Заеха се с камилите, разхлабваха им ремъците, сваляха хранителните запаси и търсеха плоски камъни за огнище. Нямаха нито дърва, нито сух тор, който арабите използуват за огън, но Хамис, синът на Хадиги, накъса ерихонски рози, натрупа от тях голям куп и го запали. За известно време, докато суданците бяха заети с камилите, Стас, Нели и нейната гувернантка, старата Динах, останаха заедно настрана. Но Динах беше още поизплашена от децата и не можа дума да проговори. Тя само уви Нели с дебел шал и като седна до нея на земята, започна с хълцане да целува ръчичките й. Стас веднага попита Хамис какво значи всичко това, но той, като се засмя, показвайки белите си зъби, отиде да събира още ерихонски рози. Запитаният след това Идрис отвърна с една дума „ще видиш“ и му се закани с пръст. Когато най-после светна огънят от розовите храсти, които повече тлееха, отколкото горяха, всички го обкръжиха и започнаха да ядат царевични питки и сушено овнешко и козе месо, с изключение на Гебхър, който още се бавеше при камилите. Изгладнели от дългия път децата също ядяха, макар че очите на Нели вече се затваряха за сън. Но ето че в мъждивата светлинка на огъня се появи тъмнокожият Гебхър и като святкаше с очи, вдигна нагоре две малки, светли ръкавички и попита:
— Чии са?
— Мои — отговори с изморен, сънен глас Нели.
— Твои ли са, малко змийче? — изсъска през стиснати зъби суданецът. — Бележиш пътя, за да знае баща ти накъде да ни преследва, а?
И като каза това, той я удари с оня страшен арабски бич, който разкъсва дори кожата на камилата. Въпреки че бе увита с дебелия шал, Нели извика от болка и страх, но Гебхър не можа да я удари втори път, защото Стас скочи в същия миг като дива котка и го блъсна с глава в гърдите, а след това го хвана за гърлото.
Това стана съвсем неочаквано, суданецът падна по гръб, а Стас върху него и двамата започнаха да се търкалят на земята. За своята възраст момчето беше необикновено силно, обаче Гебхър бързо се справи с него. Най-напред откъсна от гърлото си дланите му, след това го обърна с лице към земята, и като натисна с пестник врата му, започна да го налага с бича по гърба.
Виковете и сълзите на Нели, която хвана ръцете на дивака и го молеше да „прости“ на Стас, не биха помогнали, ако неочаквано Идрис не бе се притекъл на помощ на момчето. Той беше по-възрастен от Гебхър, много по-силен и още от началото на бягството от ГаракелСултани всички слушаха неговите заповеди. Сега той изтръгна бича от ръцете на брат си и като го хвърли далеч, извика:
— Марш оттук, глупако!
— Ще го довърша този скорпион! отвърна Гебхър като скърцаше със зъби.
Но Идрис го хвана за наметалото на гърдите и като го погледна в очите, заговори със страшен, макар и тих глас:
— Благородната1 Фатма забрани да се измъчват децата, защото са се застъпвали за нея …
— Ще го довърша! — повтори Гебхър.
— Аз ти казвам, че няма да вдигнеш бич срещу никое от тях. Ако сториш това, за всеки удар ще ти върна десет.
И той го разтърси като палмов клон, след което продължи да говори:
— Тези деца са собственост на Смаин и ако някое от тях не пристигне живо, сам Махди, нека бог навеки продължи дните му, ще заповяда да те обесят. Разбираш ли, глупако?
Името на Махди направи толкова силно впечатление на неговите последователи, че Гебхър веднага сведе глава и започна да повтаря сякаш изплашен:
— Аллах акбар! Аллах акбар!2
Задъхан и пребит, Стас се изправи, но чувствуваше, че ако баща му можеше да го види и чуе в този момент, щеше да се гордее с него, защото не само беше скочил, без да се замисли, за да спасява Нели, но и сега, макар ударите от бича да го пареха като огън, той не мислеше за собствената болка, а започна да утешава момичето и да го разпитва не я ли е наранил ударът.
След това рече:
Каквото получих, получих, но повече той няма да посегне към теб. Ах, ако имах някакво оръжие!
Малкото момиче го прегърна с две ръце през шията и като мокреше лицето си със сълзи, започна да го уверява, че не я е заболяло много и че не от болка плаче, а от жал към него. Тогава Стас допря устни до ухото й и каза шепнешком:
— Нели, не че мен ме наби, но затова, че теб удари, няма да му простя, обещавам ти.
С това инцидентът приключи. След малко, помирени вече помежду си, Гебхър и Идрис постлаха на земята наметалата