——
1 Всички роднини на Махди носеха титлата „благороден“. — Б. а.
2 „Бог е велик“ — арабите употребяват този възглас в момент на тревога, зовейки за помощ. — Б. а.
си и легнаха върху тях, а и Хамис скоро последва примера им. Бедуините насипаха дура на камилите, след това се качиха на две свободни животни и заминаха към Нил.
Нели опря глава о коленете на старата Динах и заспа. Огънят загасна и не след дълго се чуваше само хрупането на дурата между зъбите на камилите. На небето изпълзяха малки облачета, които от време на време забулваха месеца, ала нощта си оставаше ясна. Зад скалите непрекъснато долиташе жалното скимтене на чакалите.
След два часа бедуините се върнаха с камилите, натоварени с кожени мехове, пълни с вода. Те стъкнаха огъня, седнаха на пясъка и започнаха да ядат. Тяхното завръщане, събуди Стас, който беше задрямал, както и двамата суданци и Хамис, сина на Хадиги. Тогава край огъня започна следният разговор:
— Можем ли да тръгваме? — попита Идрис.
— Не, защото трябва да си починем — и ние, и нашите камили.
— Никой ли не ви видя?
— Никой. До реката стигнахме между две села. Само кучетата лаеха отдалече.
— За вода ще трябва винаги да се ходи в полунощ и да се налива в безлюдни места. Дано само минем първия „халал“ (катаракт1), по-нататък селата са по-нарядко и са по-привързани към пророка. Сигурно след нас ще тръгне потеря.
Тогава Хамис се обърна по корем и като подпря лицето си с ръце, каза:
— Господарите ще чакат децата в ЕлФашен цяла нощ, чак до следващия влак, след това ще заминат за Фаюм, а оттам за Гарак. Едва там ще разберат какво се е случило и тогава трябва да се върнат в Мединет, за да пратят думите по медната жица до градовете край Нил и до ездачите на камили, които ще ни преследват. Всичко това ще им отнеме най-малко три дни. Преди това не си струва да изморяваме нашите камили и спокойно можем да си „пием дим“ от чибуците.
Като каза това, той извади от огъня горяща розова съчка и запали с нея лулата си, а Идрис по арабски обичай започна да мляска от удоволствие.
— Добре си уредил всичко, сине на Хадиги — каза той, — но ние трябва да използуваме времето и да стигнем през тези три дни и нощи колкото може по-далеч на юг. Ще си отдъхна спокойно едва тогава, когато преминем пустинята между Нил и големия оазис на запад от Нил, Кхар. Дай боже
——
1 Катаракт — водопад с малка височина, голяма ширина и голяма водна маса. — Б. пр.
камилите да издържат.
— Ще издържат — обади се един от бедуините.
— Хората казват също — намеси се Хамис, — че войските на Махди, нека бог продължи живота му, стигат вече до Асуан.
Тук Стас, който не изпускаше нито дума от разговора и помнеше също така какво беше говорил преди това Идрис на Гебхър, се надигна и каза:
— Войските на Махди са край Хартум.
— Ла, ла (Не, не!) — противопостави се Хамис.
— Не обръщайте внимание на неговите думи — отговори Стас, — защото не само кожата, но и мозъкът му е тъмен. Дори и през три дни да купувате нови камили и да препускате като днес, до Хартум ще стигнете след месец. А може би не знаете и това, че пътят ще ви прегради не египетска, а английска армия …
Тези думи им направиха известно впечатление и като видя това, Стас продължи:
— Преди да стигнете между Нил и големия оазис, всички пътища през пустинята вече ще бъдат пазени от военни стражи! Хм, думите по медната жица бягат по-бързо от камилите! Как ще успеете да се измъкнете?
— Пустинята е широка — отговори един от бедуините.
— Но вие трябва да се придържате към Нил.
— Можем да минем дори оттатък, и когато ни търсят от тази страна, ние ще бъдем от другата.
— Думите, които бягат по медната жица ще стигнат до градовете и селата, разположени от двете страни на реката.
— Махди ще ни прати ангел, който ще притвори очите на англичаните и турците (египтяните), а нас ще ни пази с крилата си.
— Идрис — каза Стас, — не се обръщам към Хамис, чиято глава е празна като кратуна, нито към Гебхър, който е подъл чакал, а към тебе. Вече зная, че искате да ни заведете при Махди и да ни предадете в ръцете на Смаин. Ала ако правите това за пари, знай, че бащата на малката „бинт“ (момиче) е по-богат от всички суданци, взети заедно.
— И какво от това? — прекъсна го Идрис.
— Какво ли? Върнете се доброволно, а големият мехендис и баща ми няма да пожалят парите си за нас.
— Или пък ще ни предадат на властите, които ще ни обесят.
— Не, Идрис. Неминуемо ще бъдете обесени, само ако ви хванат в бягство. А това със сигурност ще стане. Но ако се върнете сами, никакво наказание не ви заплашва, а освен това до края на живота си ще бъдете богати. Ти знаеш, че белите хора от Европа винаги устояват на думата си. Ето, от името на двамата мехендиси аз ви давам честна дума, че ще стане това, което ви казвам.