Стас наистина беше сигурен, че баща му и господин Раулисън сто пъти биха предпочели да изпълнят даденото от него обещание, отколкото да излагат на опасност двамата и особено Нели по време на ужасното пътуване и още по-ужасния живот сред дивите и побеснели орди на Махди. Затова с разтуптяно сърце той очакваше отговора на Идрис, който потъна в размисъл и едва след време каза:
— Казваш, че бащата на малката и твоят баща ще ни дадат много пари?
— Да.
— А всичките им пари могат ли да ни отворят вратите за рая, които ще ни отвори една благословия на Махди?
— Бисмиллах! — извикаха двамата бедуини заедно с Хамис и Гебхър.
Изведнъж Стас изгуби всякаква надежда, защото знаеше, че макар хората на Изток да са алчни и продажни, щом истинският мохамеданин погледне на нещо от страна на вярата, вече не могат да се намерят съкровища в света, които да го съблазнят.
А Идрис, окуражен от възгласите, продължи по-нататък, изглежда, не за да отговори на Стас, а в желанието си да спечели по-голяма признателност и похвали от другарите си:
— Ние сме щастливи само да принадлежим към племето, което е дало светия пророк, но благородната Фатма и децата й са негови роднини и великият Махди ги обича. Когато му предадем тебе и малката, той ще ви размени за Фатма и нейните синове, а нас ще благослови. Знай, че дори водата в която всяка сутрин, според предписанието на корана, той се мие, лекува болести и опрощава грехове, а какво остава пък за благословията му.
— Бисмиллах! — повториха суданците и бедуините. Стас обаче, хващайки се за последната сламчица на спасението, каза:
— В такъв случай вземете мен, а бедуините нека се върнат с малката бинт . Срещу мен ще заменят Фатма и нейните синове.
— Още по-сигурно ще ги дадат срещу двама ви. Тогава момчето се обърна към Хамис:
— Баща ти ще отговаря за твоите деяния.
— Моят баща вече е в пустинята, на път за пророка — отвърна Хамис.
— Тогава ще го хванат и ще го обесят.
Сега Идрис сметна за нужно все пак да успокои своите другари.
— Възможно е — каза той — лешоядите, които ще изкълват месото по нашите кости, да не са се излюпили още.
Знаем какво ни заплашва, но не сме деца и пустинята познаваме отдавна. Тези хора — той посочи бедуините — много пъти са били в Бербер и познават такива пътища, по които минават само газелите. Там никой няма да ни намери и никой няма да ни преследва. Истина е, че трябва да се отбиваме за вода до БахърелЮсеф, а след това до Нил, но ще се отбиваме само нощем. Освен това, мислите ли, че край реката няма тайни приятели на Махди? А аз ще ти кажа, че колкото се отива по на юг, толкова те стават повече, че цели племена начело с шейховете чакат само подходящ момент, за да хванат мечовете в защита на истинската вяра. Те сами ще осигурят вода, ядене, камили и ще объркат преследвачите. Знаем наистина, че до Махди е далеко, но знаем също, че всеки ден ни приближава до овчата кожа, върху която светият пророк коленичи за молитва!
— Бисмиллах! извикаха за трети път другарите му. Личеше, че авторитетът на Идрис беше чувствително нараснал сред тях. Стас разбра, че всичко е загубено и в желанието си поне да предпази Нели от злобата на суданците, каза:
— След шест часа езда малката госпожица пристигна полужива. Как можете да мислите, че тя ще издържи толкова дълъг път? А ако умре тя, аз също ще умра и тогава с какво ще се явите при Махди?
Този път Идрис не намери отговор и като забеляза това, Стас продължи:
— И как ще ви приемат Махди и Смаин, като разберат, че поради вашата глупост Фатма и децата й трябва да платят с живота си?
Но суданецът вече беше се опомнил и отговори:
— Видях как хвана за гърлото Гебхър. Кълна се в аллаха, ти си лъвско кученце и няма да умреш, а тя…
Той погледна главичката на спящата Нели, опряна върху коленете на старата Динах, и завърши със странно благ глас: — За нея ще направим гнездо като за птичка върху гърба на камилата, за да не усеща никаква умора и да може да спи по пътя също така спокойно, както спи сега. . Като каза това, той отиде при най-хубавата камила и заедно с бедуините започна да прави върху гърба й седло за момичето. При това те разговаряха дълго и дори малко поспориха, но накрая направиха с въжета, одеяла и бамбукови пръти нещо като неподвижен дълбок кош, в който Нели можеше спокойно да седи или Лежи, без да падне. Над това седло, толкова широко, че и Динах можеше да се побере в него, те опънаха платнен покрив.
— Ето, виждаш ли — каза Идрис на Стас, — дори яйца от пъдпъдък не биха се счупили в тези плъстени постели. Старата жена ще пътува с момичето, за да се грижи за него денем и нощем … Ти ще се качиш при мен, но можеш да яздиш редом с нея, за да я наблюдаваш и пазиш.