Стас беше доволен, че изтръгна поне това. Като обмисли положението, той се убеди, че по всяка вероятност ще ги хванат, преди да стигнат до първия катаракт, и тази мисъл го окуражи. Сега той искаше преди всичко да спи, затова реши да се привърже с някакво въже към седлото и понеже нямаше да придържа вече Нели, ще може да поспи така няколко часа.
Нощта вече ставаше по-бледа и чакалите престанаха да скимтят сред доловете. Керванът трябваше скоро да потегли, но като забелязаха зората, суданците се отправиха към намиращата се на няколко крачки скала и там, според предписанието на корана, започнаха своята утринна баня, употребявайки пясък вместо вода, която пестяха. След това се чуха гласовете им, произнасящи „соуб“, т. е. първата утринна молитва: Сред дълбоката тишина ясно се чуваха техните думи: „В името на милостивия и милосърден бог. Хвала на господа, на владетеля на света, на милостивия и милосърдния в деня на страшния съд. Тебе хвалим и почитаме, тебе молим за помощ. Води ни по пътя. на онези, за които не пестиш добродеяния и милост, а не по пътеките на грешниците, които предизвикаха върху себе си гнева твой и които съгрешават. Амин.“
А Стас, слушайки тези гласове, вдигна нагоре очи и занарежда в далечната страна, сред сивкавобелите глухи пясъци:
— „На твоята закрила се надяваме, Богородице …“
VIII
Нощта бледнееше. Хората вече щяха да се качват на камилите, когато забелязаха ненадейно пустинен вълк, който с подвита под тялото опашка пробяга през оврага на сто крачки от кервана и като се добра до отсрещното плоско възвишение, продължи да тича по-нататък, явно изплашен от някакъв неприятел. В египетските пустини няма диви животни, от които вълците да се боят, затова тази гледка разтревожи много суданските араби. Какво ли означаваше това? Нима вече наближаваха преследвачите? Един от бедуините бързо се изкачи на скалата, но едва погледна и още по-бързо се смъкна от нея.
— В името на пророка! — извика объркан и изплашен той. — Изглежда, че лъв тича към нас и е съвсем близо.
Тогава зад скалите се чу едно басово „бау!“, след което Стас и Нели извикаха заедно:
— Саба! Саба!
А тъй като на арабски това значи лъв, бедуините се изплашиха още повече, но Хамис се засмя и каза:
— Аз познавам този лъв.
Като каза това, той свирна продължително и в същия момент огромното куче се втурна между камилите. То видя децата и скочи към тях, събори от радост Нели, която протягаше ръце към него, изправи се върху Стас, след това със скимтене и лай обиколи и двамата няколко пъти, отново събори Нели, отново се изправи върху Стас и най-после легна задъхано в краката им и разтвори уста.
Хълбоците му бяха хлътнали, от изплезения му език се стичаше пяна, но въпреки това той мърдаше опашка и с вдигнатите към Нели очи, изпълнени с обич, сякаш искаше да каже: „Твоят баща ми поръча да те пазя и ето, аз съм тук“.
Децата седнаха от двете му страни и започнаха да го милват. Двамата бедуини, които никога не бяха виждали такова същество, поглеждаха изумени към него и повтаряха „Аллах! О келб кебир!“ (О, боже, какво огромно куче!) а то известно време полежа спокойно, след това вдигна глава, помириса въздуха с черния си нос, който приличаше на огромен трюфел, подуши и скочи към изгасналия огън, където имаше остатъци от храна.
И в същия миг козите и овнешки кости започнаха да хрускат и да се ронят като сухи съчки между силните му зъби. Осемте души, заедно със старата Динах и Нели, бяха оставили достатъчно отпадъци дори за такъв „келб кебир“. Суданците обаче бяха обезпокоени от неговото появяване — двамата камилари извикаха настрана Хамис и започнаха да разговарят с него тревожно, дори малко възбудено.
— Иблнс е довел това куче! — извика Гебхър. — И как е стигнало дотук след децата, като те пътуваха до Гарак с влак?
— Сигурно по следите на камилите — отговори Хамис. Лошо стана. Всеки, който го види с нас, ще запомни кервана ни и ще покаже откъде е минал. Непременно трябва да се отървем от него.
Но как? — попита Хамис.
Имаме пушка, вземи я и му тегли куршума.
Пушка има, но аз не мога да стрелям с нея. Ако вие можете?
Може би Хамис щеше да стори това по неволя, защото няколко пъти Стас беше отварял и затварял пред него своята пушка, но му беше жал за кучето, което обикна, докато се грижеше за него преди още децата да пристигнат в Медиист. А пък знаеше много добре, че двамата суданци нямат никакво понятие как се борави с най-новия модел, оръжие и няма да се справят с него.