Стана задушно.
Арабите викаха на камилите, докато не им пресъхнаха гърлата, след това млъкнаха и настъпи гробна тишина, нарушавана от пъшкането на животните. Две малки пясъчни лисички с грамадни уши профучаха край кервана, устремени в противоположна посока.
Същият бедуин, който преди това бе разговарял с Идрис, отново се обади с някакъв странен, сякаш чужд глас:
— Няма да бъде обикновен вятър. Преследват ни лоши магии. За всичко е виновна змията…
— Зная — отвърна Идрис.
— Виж, въздухът трепере. Това не се случва през зимата.
Разжареният въздух започна някак си да трепти, а поради измамата на очите на ездачите им се струваше, че трептят и пясъците. Бедуинът свали от главата си шапчицата, напоена с пот, и рече:
— Сърцето на пустинята бие тревожно.
Тогава вторият бедуин, който яздеше най-напред като водач на камилите, се обърна и започна да вика:
— Идва вече! Идва!
И наистина вятърът настъпваше. В далечината сякаш се появи тъмен облак, който растеше пред очите им и наближаваше кервана. Най-близките вълни на въздуха се раздвижиха и изведнъж, виелицата започна да суче пясък. Тук и там се образуваха фунии, сякаш някой въртеше с тояга повърхността на пустинята. На места се вдигаха бързи вихрушки, които приличаха на колонки — тънки в основата си и бухнали нагоре като развети пера. Но всичко това трая само един миг. Облакът, който бе забелязан най-напред от водача на камилите, връхлетя с невиждана бързина. Сякаш крилото на огромна птица удари хората и животните. За един миг очите и устата на ездачите се напълниха с прахоляк. Облаци прах закриха небето, закриха слънцето и светът потъна в мрак. Хората започнаха да се губят един друг от очи, дори най-близките камили се мяркаха като в мъгла. Не шумът — защото в пустинята няма дървета — а бученето на вихъра заглушаваше виковете на водача и рева на животните.
——
1 По-малко животно от нашата лисица, наречено феи ок. — Б. а.
Във въздуха се усещаше миризма, каквато се отделя при тлеенето на въглища. Камилите се спряха и като се обърнаха гърбом към вятъра, проточиха надолу дълги шии, та ноздрите им почти докосваха пясъка.
Но суданците не искаха да спират, защото керваните, които спират при ураган, често биват засипвани. Най-добре е тогава да се препуска с вихъра, но Идрис и Гебхър не можеха и това да сторят, защото трябваше да се връщат към Фаюм, откъдето очакваха потерята. Затова, щом премина първият удар, отново подгониха камилите.
Настъпи краткотрайна тишина, но ръждивият мрак се разпръскваше много бавно, защото слънцето не можеше да проникне през увисналите във въздуха облаци. Ала по-едрите и тежки песъчинки започнаха да падат. Те изпълниха всички междинки и вдлъбнатини по седлата и се трупаха в гънките на дрехите. С всяко вдишване хората и животните поемаха прах, който дразнеше дробовете им и скърцаше между зъбите.
А вихърът можеше отново да се вдигне и напълно да закрие света. На Стас му дойде на ум, че ако в момента, когато падне такъв мрак, е на една камила с Нели, би могъл да обърне животното и да бяга заедно с вятъра на север. Кой знае дали биха ги забелязали в мрака и в хаоса на стихията, а ако успееха да стигнат в първото село до БахърЮсеф край Нил, щяха да бъдат спасени — Идрис и Гебхър не биха посмели дори да ги гонят, защото веднага щяха да попаднат в ръцете на местните заптиета.
Като прецени всичко това, Стас побутна по рамото Идрис и каза:
— Дай ми меха с водата.
Идрис не му отказа, защото, макар и да свиха сутринта доста навътре в пустинята и да бяха далеч от реката, вода имаха достатъчно, а камилите се напиха до насита по време на нощния престой. Освен това като човек, който познаваше пустинята, знаеше, че след ураган обикновено идва дъжд и изсъхналите кхори за кратко време се превръщат в ручеи.
Стас наистина беше жаден, та, си смукна доста вода, след това, без да върне меха, побутна отново Идрис по рамото.
— Спри кервана.
— Защо? — попита суданецът.
— Защото искам да се прекача на камилата на малката бинт и да й дам вода.
— Динах има по-голям мех от моя.
— Но тя е лакома и сигурно го е изпила. Навярно се е насъбрал много пясък в седлото, което направихте като кош. Динах няма да се справи.
— Вятърът ще духне след малко и отново всичко ще засипе.
— Затова малката бинт ще има още по-голяма нужда от помощ.
Идрис удари камилата с бича и известно време пътуваха в мълчание.