Той си легна, но продължаваше да мисли за нея и реши да извърши нещо необикновено, за да я изтръгне от този плен. Беше готов на всичко, дори на рани и смърт, единствено със скритото в душата си малко желание — раните да не го болят твърде много, а смъртта да не бъде съвсем необходима и истинска, защото в такъв случай нямаше да може да види щастието на освободената Нели. След това започна да размишлява върху най-героични начини за спасение, но мислите му взеха да се замъгляват. Стори му се за миг, че ги засипват цели облаци пясък, след това, че всички камили връхлитат върху главата му — и заспа.
След като прегледаха камилите, арабите, съсипани от борбата с урагана, също потънаха в дълбок сън. Огънят угасна, в нишата настъпи мрак. Скоро се разнесе хъркането на хората, а отвън достигаше плясъкът на пороя и шумът на водата, разбиваща се о камъните в дъното на кхора Така минаваше нощта.
Ала преди пукването на зората Стас се събуди от дълбокия сън, усещайки студ. Оказа се, че водата, събрана в трапчинките отгоре върху скалата, се просмуква полека през някаква пукнатина в свода на пещерата и капка по капка започна да се оцежда върху главата му. Момчето седна на постелята и известно време се бореше със съня, без да може да съобрази къде е и какво става с него.
След малко обаче то дойде на себе си.
„Да! — помисли си. — Вчера имаше ураган, а ние сме отвлечени и това е пещерата, в която се укрихме от дъжда.“
И започна да се оглежда наоколо. Най-напред видя изненадан, че дъждът е преминал и че в пещерата никак не е тъмно, защото я осветява залязващата вече месечина, увиснала ниско на небосклона. От нейните бледи лъчи се виждаше цялата вътрешност на широката, но плитка ниша. Стас видя ясно легналите до него араби, а от другата страна на пещерата бялата рокля на Нели, която спеше с Динах.
И отново голяма нежност овладя сърцето му.
„Спи Нели … спи — говореше си той, — а аз не спя… трябва да те спасявам.“
След това погледна арабите и добави наум:
„Ах, бих искал всичките тези бандити да ги …“
Изведнъж трепна.
Ето че погледът му се спря върху кожената кутия, в която се намираше подареният за Коледа от баща му щуцер, и върху кутията с патроните, оставена толкова близко между него и Хамис, че беше достатъчно само да протегне ръка, за да я достигне.
Сърцето му заудря като с чук. Ако можеше да грабне пушката и патроните, щеше направо да стане господар на положението. В такъв случай достатъчно беше само да се измъкне тихо от нишата, да се скрие на няколко десетки крачки между скалните блокове и оттам да пази изхода.
„Суданците и бедуините — мислеше си той, — когато се събудят и забележат, че ме няма, ще изскочат заедно от пещерата, но тогава с два изстрела ще поваля първите двама, а докато дотичат другите двама, пушката отново ще бъде заредена. Ще остане Хамис, но с него лесно ще се оправя.“
Тук той си представи четирите трупа, проснати в кръв и ето че страхът и ужасът стиснаха гърдите му. Да убие четирима човека! Вярно, че те са бандити, но все пак това е ужасно. Припомни си как веднъж в Порт Саид беше видял работникфелах, убит от ръчката на парната дълбачка, и колко страшно впечатление му бяха направили тези треперещи в червената локва човешки останки. И той изтръпна от спомена само. А сега ще трябва четирима … И грях, и ужас! … Не, не, никога не ще може да направи това.
Започна борба с мислите си. За себе си няма да го направи, не! Но тук става дума за Нели, за нейната защита, за спасението на нейния живот, защото всичко това тя няма да издържи и сигурно ще умре или по пътя, или сред дивите и побеснели орди на дервишите. Какво означава кръвта на такива нещастници спрямо живота на Нели и има ли право да се колебае в подобно положение? — Заради Нели! Заради Нели!
Но изведнъж в главата на Стас като вихър се втурна мисъл, от която му настръхнаха косите. Какво ще стане, ако някой от тези разбойници опре нож о гърдите на Нели. и заяви, че ще я убие, ако той, Стас, не се предаде и не им върне пушката. Тогава какво?
Тогава отговори си само момчето — ще се предам веднага.
И с чувство за своето безсилие той отново се хвърли върху постелята.
Луната надничаше през входа на пещерата вече само под ъгъл и вътре стана по-тъмно. Арабите продължаваха да хъркат. Стас полежа известно време, след това в главата му започна да просветва нова мисъл.