Стас беше се родил и отрасъл до четиринайсетата си година в Порт Саид, край канала, затова инженерите, колеги на баща му, го наричаха „детето на пустинята“. По-късно, вече като ученик, придружаваше понякога през ваканциите и празниците баща си и господин Раулисън в служебните пътешествия, които те бяха длъжни да правят от Порт Саид чак до Суец, за да контролират работите по насипите и дълбаенето на коритото на канала. Той познаваше всички — както инженерите и чиновниците от канцелариите, така и работниците, араби и негри. Навърташе се и проникваше навсякъде, появяваше се там, където никой не го очакваше, правеше дълги разходки по насипа, плаваше с лодка по Мензалех и често се впускаше доста надалеч. Прехвърляше се на арабския бряг, гледаше да му попадне някакъв кон, а ако нямаше кон камила, дори магаре и както казваше господин Тарковски, „мишкуваше“ навсякъде и всяка свободна от учение минута прекарваше край водата.
Баща му не го възпираше, защото знаеше, че гребането, ездата и дългото пребиваване на чист въздух укрепват здравето на момчето и развиват сръчността му. Стас беше по-висок и по-силен от момчетата на неговата възраст и достатъчно беше само да го погледне човек в очите, за да разбере, че при някакво произшествие той по-скоро би се провинил от прекалената си дързост, отколкото от страх. На четиринайсет години беше един от най-добрите плувци в Порт Саид, което означаваше твърде много, защото арабите и негрите плуват като риби. Той стреляше по диви патици и египетски гъски с карабина малък калибър и придоби сигурна ръка и вярно око. Негова мечта беше да ловува някога за едър дивеч в Средна Африка, затова жадно слушаше разказите на суданците, които работеха на канала и бяха срещали в своята родина големи хищници и дебелокожи животни. За него беше полезно и това, че същевременно учеше техните езици. Не беше достатъчно само да се прокопае Суецкият канал, но трябваше и да се поддържа, защото в противен случай пясъците от пустинята, които се простираха от двете страни на бреговете му, щяха да го засипят само за една година. Огромното дело на Лесепс1 изисква постоянен труд и бдителност. Ето защо до ден днешен върху издълбаването на дъното на канала работят огромни машини и хиляди работници, под наблюдението на опитни инженери. При прокопаването на канала работеха двайсет и пет хиляди души. Днес, когато делото е завършено и има усъвършенствувани машини, са нужни много по-малко хора и все пак техният брой досега е доста голям. Преобладават местни жители, но не липсват и нубийци, суданци, сомалийци и различни негри, които живеят край Бели и Сини Нил, сиреч в областите, които преди въстанието на Махди бе завладяло египетското правителство. С тези хора Стас живееше в сърдечна близост и понеже имаше изключителна наклонност към езиците, каквато обикновено имат поляците, той овладя, без сам да разбере кога и как, много техни наречия. Роден в Египет, той говореше на арабски като арабин. От занзибарците, мнозина от които работеха като огняри при машините, научи широко разпространения в цяла Средна Африка език кисвахили, умееше да разговаря дори с негрите от родовете Динка и Шилюк, които населяваха земите под Фашода край Нил. Освен това той говореше свободно английски, френски и полски, защото баща му беше
——
1 Фердинанд Лесепс (1805–1894) — френски дипломат, по професия инженер, ръководил прокопаването на Суецкия канал. — Б. пр.
голям патриот и полагаше много грижи момчето му да овладее родния си език. Естествено, Стас смяташе този език за най-хубавия на света и не без успех учеше на него малката Нели. Не можеше само да я убеди да изговаря името му Стас, а не „Стес“.
Поради тази причина неведнъж между тях ставаха спречквания, които траеха дотогава, докато в очите на момичето проблеснеха сълзи. Тогава „Стес“ й се извиняваше и го хващаше яд на себе си.
Той обаче имаше един лош навик да говори с пренебрежение за нейните осем години и да противопоставя на тях своята сериозна възраст и опит. Твърдеше, че момче, което навършва четиринайсет години, ако още не е съвсем възрастен човек, то поне вече не е дете и е способно на всякакви героични постъпки, особено ако има в жилите си полска и френска кръв. Затова горещо желаеше някога да се яви подходящ случай за такива постъпки, и то в защита на Нели. Двамата изнамираха различни опасности и Стас трябваше да отговаря на нейните въпроси, какво би направил например, ако у тях през прозореца влезеше крокодил, дълъг десет метра, или пък скорпион, голям колкото куче. Дори и за миг на двамата не минаваше през ума, че страшната действителност скоро ще надмине техните фантастични предположения.