II
А междувременно на обеда у дома ги очакваше приятна новина. Като опитни инженери господин Тарковски и Раулисън бяха поканени преди няколко седмици да прегледат и оценят извършваните работи по цялата мрежа от канали в провинцията ЕлФаюм, в околностите на град Мединет, близо до езерото Кароун и по дължината на реките Юсеф и Нил. Те щяха да останат там около месец и за тази цел бяха получили отпуска от компанията. Тъй като наближаваше Коледа и двамата не искаха да се разделят с децата си, бяха решили Стас и Нели също да заминат за Мединет. Като чуха тази новина, децата едва не полудяха от радост. Досега те познаваха градовете, разположени по течението на канала — Исмаилия и Суец, а отвъд канала — Александрия и Кайро, край който бяха разглеждали величествените пирамиди и Сфинкса. Тези екскурзии обаче бяха краткотрайни, защото пътуването до МединетелФаюм продължаваше цял ден с влак на юг край Нил, а след това от ЕлВаста на запад към Либийската пустиня. Стас познаваше Мединет от разказите на младите инженери и пътешественици, които се впускаха нататък на лов за всякакъв вид водни птици, канту и за вълци и хиени в пустинята. Той знаеше, че това е огромен оазис, разположен на левия бряг на Нил, но независим от неговите приливи, със собствена водна система, която образуват езерото Кароун, Бахър Юсеф и цялата мрежа от малки канали. Онези, които бяха виждали оазиса, разказваха, че макар този край да принадлежи към Египет, откъснат от пустинята, той образува отделна цялост. Може да се каже, че само реката Юсеф свързва със синкавите си тънки нишки тези области с долината на Нил. Голямото изобилие на вода, плодородната почва и разкошната растителност сякаш правят от нея земен рай, а просторните развалини на град Крокодилопол привличат стотици любознателни пътешественици. Но Стас го примамваха преди всичко бреговете на езерото Кароун с безбройните птици и ловните походи за вълци до пустинните хълмове на ГебелелСедмент.
Неговата ваканция щеше да започне едва след няколко дни, а тъй като проверката на работите по канала не търпеше отлагане и родителите не можеха да губят време, споразумяха се те да заминат веднага, а децата с госпожа Оливие след една седмица. И Нели, и Стас имаха желание да тръгнат веднага, но Стас не посмя да помоли баща си. Затова пък те започнаха веднага да разпитват за различни подробности около пътуването и с нови изблици на радост приеха вестта, че няма да живеят в неудобните хотели, поддържани от гърци, а в палатки, доставени от Дружеството за пътуване на компанията Кук. Обикновено така постъпват пътешествениците, които потеглят дори за по-дълго време от Кайро за Мединет. Кук осигурява палатки, прислуга, готвачи, хранителни запаси, коне, магарета, камили и водачи, та пътешественикът не се грижи за нищо. Този начин на пътуване струва наистина доста скъпо, но господин Тарковски и Раулисън не трябваше да се съобразяват с разходите, защото всички разноски поемаше египетското правителство, което ги беше поканило като опитни специалисти да направят преглед на работите по канала. Нели, която от всички удоволствия на света най-много обичаше да язди камила, получи обещание от баща си, че ще има Свое гърбато животно за езда, на което заедно с госпожа Оливие или с Динах, а понякога и със Стас ще участвува в общите екскурзии до близките околности из пустинята и до Кароун. Господин Тарковски обеща на Стас, че ще му позволи някоя нощ да отиде на лов за вълци, и ако училищното му свидетелство е с висок успех, ще получи истинска английска ловна пушка с всички необходими ловни принадлежности. Понеже Стас беше сигурен в успеха си, веднага започна да се смята за притежател на пушката и обещаваше да извърши с нея какви ли не смайващи и паметни чудеса.
С такива намерения и разговори щастливите деца прекараха обеда. Сравнително най-малко се вълнуваше от предстоящото пътешествие госпожа Оливие, която нямаше желание да мърда от удобната вила в Порт Саид и се страхуваше от самата мисъл да живее няколко седмици в палатка, като особено се боеше от намеренията за екскурзии с камили. Вече няколко пъти тя бе имала възможност да опита подобна езда, както обикновено правят от любопитство всички европейци, живеещи в Египет, и винаги опитите бяха излизали неуспешни. Веднъж камилата стана по-рано, преди тя да бе седнала, удобно на седлото, в резултат на което падна от гърба й на земята. Втори път някаква едногърба камила, която съвсем не беше раванлия, така здраво я бе раздрусала, че цели два дни тя не можа да дойде на себе си. Ето защо, докато Нели след две-три разходки с камила, които й бе позволил господин Раулисън, уверяваше всички, че няма по-разкошно удоволствие на света, то на госпожа Оливие й бяха останали само неприятни спомени. Тя казваше, че язденето на камила е удобно за арабите или за такава трошичка като Нели, която ще се раздруса при пътуването колкото една мушица, кацнала върху гърба на камилата, но не и за сериозните и не съвсем леки хора, които при това са предразположени малко към противната морска болест.