Хенрик Сенкевич
Стас и Нели
Из африканските пустини и лесове
I
— Знаеш ли, Нели — говореше Стас Тарковски на своята приятелка, малката англичанка, — вчера дойдоха заптиета и арестуваха жената на пазача Смаин и трите й деца, онази Фатма, която няколко пъти е идвала в канцеларията на баща ти и на татко.
Малката Нели, която приличаше на някаква чудна рисунка, вдигна зеленикавите си очи към Стас и попита малко учудено и изплашено:
— В затвора ли я отведоха?
— Не, но не й позволиха да замине за Судан; пристигна един служител, който ще я пази, за да не мръдне нито крачка от Порт Саид.
— Защо?
Стас, който навършваше четиринайсет години, обичаше много своята осемгодишна приятелка, но я смяташе за съвсем мъничко дете, затова й каза с горда физиономия:
— Като пораснеш колкото мен, ще знаеш всичко, което става не само покрай канала, от Порт Саид до Суец, но и в целия Египет. Ти нищо ли не си чувала за Махди?
— Чувала съм, че е грозен и непослушен. Момчето се усмихна съчувствено.
— Дали е грозен, не зная. Суданците твърдят, че е красив. Но да се каже „непослушен“ за човек, който е избил вече толкова хора, това може да стори само осемгодишно момиченце, с ей такава рокличка, до коленете!
— Татко ми каза така, а татко най-добре знае.
— Той ти е казал така, защото иначе нищо няма да разбереш. Сигурен съм, че с мен не би разговарял по този начин. Махди е по-лош от цяло стадо крокодили. Разбираш ли?
Брей, че го рече: „непослушен“, така, както се казва за бебетата.
Но като видя посърналото лице на момичето, той млъкна, а след малко каза:
— Нели, нали знаеш, че не исках да те обидя; ще дойде време и ти ще станеш на четиринайсет години. Бъди сигурна.
— Аха … — отвърна тя с изплашен поглед — но ако преди това Махди дойде в Порт Саид и ме изяде?
— Махди не е човекоядец и затова не яде хора, само ги убива. В Порт Саид няма да дойде, но ако случайно се появи и иска да те убие, най-напред с мен ще си има работа.
Тази закана, придружена с едно подсмръкване с носа, не предвещаваше нищо хубаво за Махди, и това доста успокои Нели.
— Зная — отвърна тя. — Ти няма да ме дадеш. Но защо не пускат Фатма от Порт Саид?
— Защото Фатма е братовчедка на Махди. Нейният мъж Смаин заявил пред египетското правителство в Кайро, че ще замине за Судан, където се намира Махди, и ще освободи всички европейци, попаднали в ръцете му.
Тогава Смаин е добър човек, нали?
— Не бързай! Твоят и моят баща, които познават много добре Смаин, му нямаха никакво доверие и предупреждаваха Нубар паша да не му вярва. Правителството обаче се съгласи да изпрати Смаин и вече половин година той е при Махди. А пленниците не само че не се върнаха, но дори дойде вест от Хартум, че махдистите са все по-жестоки към тях и че Смаин, след като взел пари от правителството, е изменил. Присъединил се изцяло към Махди, който го назначил за емир. Хората разказват, че в жестоката битка, в която загина генерал Хикс, Смаин командувал артилерията на Махди и той научил махдистите да стрелят с оръдия, което те преди това като диваци не умеели да правят. Ала Смаин сега иска да измъкне от Египет жена си и децата си. Ето защо, щом Фатма, която предварително, изглежда, е знаела какво ще направи Смаин, пожелала бързо да напусне Порт Саид, правителството я арестувало заедно с децата.
— А какво ще спечели правителството от тях?
— Правителството ще каже на Махди: „Върни ни пленниците, а ние ще ти върнем Фатма …“
Тук разговорът се прекъсна, защото вниманието на Стас беше привлечено от птиците, които летяха откъм Ехтум ом Фараг към езерото Мензалех. Те летяха твърде ниско и в прозрачния въздух ясно се виждаха няколко пеликана с извити върху гърбовете шии, размахващи бавно огромните си криле. Стас веднага започна да подражава на полета им, навири глава и пробяга петнайсетина метра по насипа, като размахваше разперените си ръце.
— Гледай, летят и фламинго — неочаквано извика Нели. Стас се спря веднага, защото наистина след пеликаните, но малко по-високо, се виждаха, сякаш увиснали в синевата, два огромни пурпурнорозови цвята.
— Фламинго! Фламинго!
— Надвечер те се връщат в своето царство на островчетата — каза момчето. — Ех, ако имах пушка!
— Защо трябва да стреляш по тях?
Жените не разбират тези работи. Но да отидем по-нататък, може да видим повече такива птици.
Като каза това, той хвана момичето за ръка и те отидоха при първия пристан на канала, отвъд Порт Саид, следвани от негърката Динах, която някога беше бавачка на Нели. Те вървяха по насипа, разделящ водите на езерото Мензалех от канала, по-който плаваше в този момент голям английски параход, управляван от лоцман1. Свечеряваше се. Слънцето беше още доста високо, но вече клонеше към езерото. Неговите възсолени води започнаха да блестят като злато и да трептят с отраженията на безброй паунови пера. По арабския бряг, докъдето поглед стига, се простираше сива пясъчна пустиня — глуха, враждебна и мъртва. Между стъкленото, сякаш замряло небе и безкрая на набръчканите пясъци нямаше следа от каквото и да било живо същество. И докато на канала кипеше живот, насам-натам плаваха лодки, разнасяше се свистенето на параходите, а над Мензалех се мярваха в слънчевите лъчи ята от чайки и диви патици, там, на арабския бряг, властвуваше смъртта.