— Какво ще правим сега, Сташек? — попита Нели един ден, когато вече се бяха настанили добре на „острова“.
— Работа има много — отвърна момчето, след това разтвори пръстите на едната си ръка и започна да изброява работите, които ги очакват, първо, Кали и Меа са езичници, а Насибу, като занзибарец, е мохамеданин. Та трябва да ги просветим, да ги посветим във вярата и да ги покръстим. Второ, трябва да опушим месо за предстоящото пътуване, затова трябва да ходя на лов; имаме много оръжие и патрони и искам да науча Кали да стреля, за да бъдем готови двамата за отбрана в случай на нужда, и четвърто — сигурно си забравила за хвърчилата?
— За хвърчилата ли?
— Да, които ще лепиш или — още по-добре — ще съшиваш. Това ще бъде твоето занимание.
— Аз не искам само да си играя.
— Това няма да бъде никаква игра, а работа, може би най-полезната от всички други. И не си мисли, че ще свършиш само с едно хвърчило, защото трябва да приготвиш петдесет, па дори и повече.
— Защо толкова много? — попита заинтригувано момичето.
И Стас започна да му обяснява своите замисли и надежди. На всяко хвърчило той ще напише как се казват, как са се измъкнали от ръцете на дервишите, къде са и накъде отиват. Ще напише също така, че молят за помощ и за изпращане на телеграма до Порт Саид. След това ще пуска тези хвърчила винаги когато вятърът духа от запад на изток.
— Много от тях — каза той — ще паднат наблизо, много ще бъдат спрени от планините, но нека поне едно прелети до брега и попадне в ръцете на европейци, тогава ще бъдем спасени!
Нели бе възхитена от идеята и заяви, че с разума на Стас дори Кинг не може да се сравнява. Беше също така напълно сигурна, че много хвърчила ще стигнат дори до бащите им и обещаваше да лепи от сутрин до вечер. Радостта й беше толкова голяма, че Стас се страхуваше да не би тя да вдигне температура. . и трябваше да възпира разпалеността й.
И от този момент работите, за които говореше Стас, започнаха с пълна пара. Кали, на когото беше заповядано да налови колкото може повече подскачащи риби, престана да ги лови с въдица, а направи от тънки бамбукови пръчки висок плет — или по-скоро нещо като решетка — и опъна тази преграда напреко през реката. В средата на преградата имаше голям отвор, през който рибите трябваше да преплуват, за да излязат в свободна вода. На този отвор Кали постави здрава мрежа, изплетена от палмови нишки, и така ежедневно осигуряваше богат улов.
В хитро поставената мрежа той подгонваше рибите с по-моща на Кинг, който, въведен във водата, започваше така силно да я мъти и плиска, чене само сребърните скокливки, но и всякакъв вид други водни същества бягаха с все сила към бистрите дълбочини. Случваха се и повреди, защото на няколко пъти бягащите крокодили преобръщаха преградата, а понякога това правеше и Кинг, който изпитваше някаква вродена ненавист към крокодилите, преследваше ги, а когато попаднеха в плитчините,ги хващаше с хобота, изхвърляше ги и ги тъпчеше ожесточено.
Често пъти в мрежата се намираха и костенурки, от които малките изгнаници си вариха чудесна супа.
Кали чистеше рибите, сушеше месото им на слънце, а мехурите носеше на Нели. която ги разрязваше, опъваше ги върху дъска и сякаш ги превръщаше в хартиени късчета, големи колкото две длани.
Помагаха й Стас и Меа, защото тази работа никак не беше лесна. Ципите бяха по-дебели от мехурите на нашите речни риби, но след изсушаването ставаха извънредно крехки. Едва след известно време Стас откри, че трябва да ги сушат на сянка. Понякога обаче губеше търпение и ако не изостави изобщо намерението си да прави хвърчила от ципите, това се дължеше единствено на мнението му, че ги смяташе за по-леки от хартиените и по-устойчиви на дъжд. Въпреки че вече наближаваше сухият период, той не беше сигурен дали и през лятото понякога не валят дъждове, особено в планините.
Лепеше обаче хвърчила и от хартия, която намери в голямо количество между вещите на Линде. Първото голямо и леко хвърчило, пуснато по посока на западния вятър, веднага се издигна много високо, а когато Стас преряза канапа, то полетя, понесено от силното въздушно течение към веригата на планината Карамойо. Стас следеше полета му с далекогледа, докато стана малко като пеперуда, като мушичка, докато-най-сетне се разтопи в бледата синева.на небето. Следващия ден той пусна второ, направено вече от рибните мехури, което се издигна още по-бързо, но изглежда, поради прозрачността на ципата скоро изчезна напълно от погледа.