Когато обаче сутрин или в следобедните часове от планината забележеше с далекогледа да пасат в джунглата стада зебри, ариели или скокливи кози, взимаше Кали със себе си. През време на тези излети често го разпитваше за племената Вахима и Самбуру, с които непременно щяха да се
——
1 Мярка — около един лакът. — Б., а.
2 Сбит и тънък лъскав памучен плат. — Б. пр.
3 Африканските глигани имат дълги опашки, които вдигат нагоре при нападение. — Б. а.
срещнат, щом като искаха да вървят на изток към брега на океана.
— Кади, знаеш ли — запита го веднъж, — че след двайсет дни, а с конете дори и по-бързо бихме могли да стигнем в твоята страна?
— Кали не знае, къде живее Вахима — отвърна младият негър и тъжно поклати глава.
— Но аз зная. Те живеят в тази посока, от която сутрин изгрява слънцето, край някаква голяма вода.
— Да, да! — извика учудено и зарадвано момчето. — БасаНарок… по нашему — голяма и черна вода. Велики господар всичко знае.
— Не всичко, защото не зная как биха ни приели Вахима, ако отидем при тях.
— Кали им заповяда да паднат по очи пред велики господар и пред добрия Мзиму.
— А ще те послушат ли?
— Баща на Кали носи кожа от леопард и Кали също.
Стас разбра какво означава това — бащата на Кали е крал, а той самият е най-стар измежду синовете му и бъдещ владетел на Вахима.
Затова продължи да го разпитва по-нататък.
— Разказваше ми, че при вас са идвали бели пътешественици и че старите хора ги .помнят още?
— Да, и Кали чул, че имали на главите си много перкал. „Ах! — помисли си Стас. — Те не са били европейци, а араби, които поради по-светлата им кожа и белите дрехи негрите са сметнали за бели.“
Тъй като Кали не ги помнеше и не можеше да даде за тях никакви по-точни обяснения, Стас му зададе друг въпрос: — Вахима не са ли убили нито един от облечените в бяло хора?
— Не. Вахима и Самбуру не могат направят това.
— Защо?
— Защото те казват, че когато кръв започне да попива В земя, ще престане вали дъжд.
„Радвам се, че вярват в това“ — помисли си отново Стас. И продължи да го разпитва:
— Вахима биха ли дошли с нас чак до морето, ако им обещая много перкал, мъниста и пушки?
— Кали дойде и Вахима също,-но велики господар победи преди Самбуру, които са от друга страна на вода.
— А кой се намира зад Самбуру?
— Зад Самбуру няма планини, има джунгла и в нея лъвове.
Тук разговорът свърши. Сега Стас все по-често си мислеше за голямото пътуване на изток, като помнеше думите на Линде, че там може да срещне араби от крайбрежието, които търгуват със слонова кост, а може и мисионерски експедиции. Знаеше, че такова пътешествие крие редица трудности и нови опасности за Нели, но разбираше, че не могат цял живот да останат на планината „Линде“ и трябва скоро да тръгнат на път. Времето след дъждовния период, когато водата е навсякъде и покрива заразните блата, беше най-подходящо. Горещините на високата планина още не се чувствуваха, а нощите бяха хладни, та трябваше добре да се завиват. Ала долу в джунглата вече беше много горещо и се знаеше, че скоро ще настъпи непоносим зной. Дъждът вече рядко оросяваше земята и нивото на реката намаляваше с всеки изминат ден. Стас предполагаше, че през лятото тя може би се превръща в един от кхорите, каквито беше видял много в Либийската пустиня, и че само по средата на коритото й тече тясна лента вода.
Все пак той отлагаше заминаването от ден на ден. На планината „Линде“ беше много добре за всички, както за хората, така и за животните. Тук Нели се отърва не само от тропическата треска, но и от анемията, Стас нито веднъж не почувствува дори главоболие; кожата на Кали и Меа започна да блести като черен атлаз. Насибу изглеждаше като пъпеш, който ходи на тънките си крака, а Кинг се угои не по-лошо от конете и магарето. Стас знаеше добре, че друг такъв „остров“ в морето на джунглата няма вече да намерят до края на пътуването.
Той гледаше с безпокойство в бъдещето, макар сега, в случай на нужда, да имаха голямата помощ и защита на Кинг.
И така, докато започнат приготовленията за пътуването, измина още една седмица. През свободното време, когато не събираха багажа, те не преставаха да пускат хвърчила, отбелязвайки, че вървят на изток, към някакво езеро и към океана, а продължаваха да пускат, защото се появи силен западен вятър, който на моменти приличаше на ураган и ги грабваше и носеше високо към планините и над планините. За да предпази Нели от изгаряне, Стас направи от останалата част на палатката паланкин1, в който момичето щеше да пътува на слона. След няколко опита Кинг свикна с тази малка тежест, както и със самия паланкин,-привързан със здрави палмови върви на гърба му. Всъщност този багаж беше перце в сравнение с другия, с който смятаха да го натоварят и с чието разпределяне и връзване се занимаваха Кали и Меа.