Като каза това, той хвана канапа, проврян през изсъхналата кожа на тъпана и започна да го върти с все сила наоколо. Същите гласове, които преди това стреснаха негрите, се разнесоха и сега, дори бяха по-силни, защото не ги заглушаваха стените на колибата.
— О, колко глупав е M’Pya и неговите деца! — извика Кали.
Стас му даде тъпана и Кали така разпалено започна да вдига шум с него, че известно време не можеше да се чуе нито дума. Най-после му омръзна, хвърли тъпана в краката на M’Pya.
— Ето го вашия „Мзйму“ — извика със силен смях.
След това с присъщата на негрите словоохотливост започна да говори на воините, без да пести подигравките и с тях, и с M’Pya. Като посочи Камба, той им заяви, че „този «измамник с шапка от плъхове»“ ги е мамел през много дъждовни и сухи периоди, а те са го угоявали с фасул, козлета и мед. Нима има на света друг по-глупав крал и народ? Вярвали са в мощта на стария мошеник и в неговите магии, затова нека видят сега как този велик магьосник виси на хобота на слона и вика: „Ака!“, за да събуди съжалението на белия господар. Къде е силата му? Къде са магиите! Защо сега няма никакъв зъл Мзиму, да изреве в негова защита? Ах! — ето какво представлявал техният „Мзиму“? Парче маймунска кожа и парче кух дънер, който слонът ще стъпче При Вахйма нито жените, нито децата биха се страхували от такъв „Мзиму“, а тук се бои и M’Pya, и неговите хора. Един е истинският Мзиму и един е наистина великият и силен господар — за това нека ги почетат и нека донесат колкото може повече дарове, защото иначе ще се струпат върху тях беди, за каквито не са и чували досега.
Тези думи бяха съвсем излишни за негрите, защото бе достатъчно, че магьосникът със своя зъл „Мзиму“ се оказа невиждано по-слаб от новото бяло божество и от белия господар, за да го напуснат и възненавидят. Дори с още по-голямо покорство и старание те започнаха да „янцикат“. Но тъй като бяха ядосани на себе си, че толкова години са допускали Камба да ги лъже, искаха непременно да го убият. Самият M’Pya молеше Стас за позволение да го вържат и задържат, докато измислят най-жестоката смърт. Нели обаче реши да му дари живота, а тъй като Кали беше заявил, че там, където се намира „добрият Мзиму“, не трябва да се пролива човешка кръв, Стас позволи само да изпъдят нещастния магьосник от селото.
Камба, който очакваше, че ще умре сред най-изтънчени изтезания, падна по очи пред „добрия Мзиму“ и хълцайки, му благодари за спасението. И отсега нататък нищо не смути тържеството, Иззад плетищата нахълтаха жените и децата, защото вестта за пристигането на необикновените гости се бе разпространила по цялото село и желанието да видят белия „Мзиму“ беше надделяло над страха. Стас и Нели видяха за първи път селище на истински диваци, до което не бяха стигнали дори арабите. Дрехите на тези негри се състояха само от калуни или от опасани около бедрата кожи и всички бяха татуирани. Както мъжете, така и жените бяха с продупчени уши, а в дупките имаха такива големи парчета от дърво или кост, че разпънатите ушни капачки стигаха чак до раменете им. В долната си бърна носеха „пелеле“, т. е. дървени или костени колелца, големи колкото подставка на филджан. По-знатните воини и жените им носеха на шиите си яки от желязна или пиринчена тел, които бяха високи и твърди, та едва можеха да си помръдват главите. Изглежда принадлежаха към племето Шилюк, което стигаше далеч на изток, защото Кали и Меа разбираха отлично техния език, а Стас наполовина. Ала те нямаха дълги крака, както побратимите им, които живееха край разливите на Нил, бяха по-плещести, по-ниски и въобще по-малко приличаха на водни птици. Децата им наподобяваха бълхички и незагрозени още от пелеле, бяха несравнимо по-хубави от възрастните.
Жените след като се нагледаха на добрия Мзиму, започнаха да се надпреварват с воините в носенето на дарове като козлета, кокошки, яйца, чер фасул и пиво от просо. Това продължи, докато Стас спря потока от храни. И тъй като той щедро им заплати с гердани и пъстър, перкал, а Нели раздаде на децата петнайсетина огледалца, останали от Линде, в селото настъпи голяма радост и около палатката, в която се настаниха малките пътешественици, непрекъснато се носеха весели, пълни с възхищение възгласи. След това в чест на гостите воините изиграха боен танц и проведоха нарочно устроена битка, а после пристъпиха към кръвното побратимяване между Кали и M’Pya.
Тъй като Камба отсъствуваше, а той беше необходим за церемонията, замести го стар негър, който достатъчно разбираше от магии. Той закла козле, извади от него дроба и го раздели на няколко големи части, след това започна да върти едната си ръка и единия си крак като чекрък и поглеждайки ту Кали, ту M’Pya, проговори с тържествен глас: