— Страхувам се, че ще се изгубиш.
— Няма да се изгубя. Във високата джунгла може и да се изгубя, но тук,виж колко е ниска тревата.
— Може да те нападне нещо.
— Сам казваше, че лъвовете и пантерите не излизат на лов през деня. Пък и нали чуваш как Кинг реве от мъка за нас. Какъв лъв би се осмелил Да ловува там, където се чува гласът на Кинг?
И тя започна да упорствува.
— Мили Сташек, сама ще си отида, като голяма.
Стас се поколеба малко и накрая се съгласи. Кинг, който търсеше Нели, ревеше често-често. В ниската трева нямаше опасност да се изгуби, а за лъвове, пантери и хиени и дума не можеше да става, защото тези животни търсят плячката си само през нощта.
Всъщност момчето-знаеше, че с нищо не би направило по-голямо удоволствие на момичето, отколкото ако му покаже, че вече не го счита за малко дете.
— Добре — каза, — върви сама,но върви направо и не се улисвай много по пътя.
— А мога ли само да си набера от тези цветя? — попита Нели, като посочи храста „кусо“1 покрит с безброй розови цветове.
— Можеш.
Като каза това, той я накара да се обърне и за по-голяма сигурност й посочи, още веднъж горичката, сред която се издигаше димът от бивака и се чуваше ревът на Кинг, след това се шмугна във високата джунгла, която покриваше брега на прулома.
Но още не беше извървял и сто крачки и го обзе тревога. „Глупост е от моя страна — помисли си той, — че позволих на Нели сама да се разхожда из Африка, глупост! Глупост! Тя е такова дете! Не бива нито крачка да се отделям от нея, освен ако е с Кинг. Кой знае какво може да се случи. Кой знае дали под розовия храст не се спотайва
——
1 Braiera anthelmitika — чудесно растение, чиито зърна са много добро лекарство срещу тенията. Среша се предимно в Южна Абисиния. — Б. пр.
някаква змия, от прулома могат да излязат големи маймуни и да ми я отвлекат или изпохапят. Пази боже. Направих голяма глупост!“:
И тревогата му се превърна в гняв, насочен срещу самия него, в ужасен страх. Без да мисли повече, той се върна, сякаш докоснат внезапно от лошо предчувствие. Като вървеше забързан, с невиждана сръчност, която бе придобил вече от ежедневното ходене на лов, той държеше пушката готова за стрелба и пристъпваше между трънливите мимози без всякакъв шум, също като пантера, когато нощем се промъква към стадо антилопи. След миг, показа глава от високия храсталак, погледна и се вкамени. Нели стоеше пред храста „кусо“ с протегнати напред ръце, розовите цветя, които беше изпуснала от ужаса, бяха паднали в краката й, а на двайсет и няколко крачки сред ниската трева към нея лазеше голям сивобелезникав хищник.
Стас виждаше ясно неговите зелени очи, вперени в бялото като платно лице на момичето, неговата стеснена глава със сплеснати уши, неговите плешки, щръкнали нагоре, поради дебнещите и пълзящи движения, дългото му тяло и още по-дълга опашка, чийто край мърдаше с леки котешки движения. Още миг — един скок и с Нели щеше да бъде свършено.
При това положение каленото и свикнало с опасностите момче за миг разбра, че ако не се овладее, ако не си възвърне спокойствието и хладнокръвието, ако изстрелът излезе несполучлив и само рани хищника, та макар и тежко, момичето ще трябва да загине. Но вече умееше до такава степен да се владее, че под влияние на тези мисли ръцете и краката му изведнъж станаха спокойни като стоманени пружини. С един поглед забеляза тъмното петно около ухото на хищника, с едно леко движение насочи към него цевта на пушката и гръмна.
Гърмът от изстрела, викът на Нели и краткият дрезгав рев прозвучаха в същия миг. Стас скочи към Нели и като я прикри с тялото си, отново се прицели в хищника.
Ала вторият изстрел се оказа напълно излишен, защото опасната котка се бе проснала и лежеше като дрипа със заровен в земята нос, със забити в тревата нокти, почти не подвижна. Разпръсналият се куршум беше разбил цялата тилна част на главата й заедно с прешлените на врата. Над очите й се белееха разкъсаните мозъчни гънки.
А малкият ловец й Нели стояха известно време неподвижни, поглеждайки ту себе си, ту убитото животно, без да могат дума да проговорят. Но след това стана нещо странно. Същият Стас, който само преди миг би учудил със самообладанието и спокойствието си най-ловките стрелци в света, изведнъж пребледня, краката му започнаха да треперят, от очите му потекоха сълзи, след което хвана главата си с ръце и започна да повтаря:
— Ах, Нели, Нели! Ако не се бях върнал!…
И го обзе такъв ужас, такова закъсняло отчаяние, че всеки нерв трепереше в него, сякаш го беше хванала треска. След невижданото напрежение на волята и на всички сили на душата и тялото, за него настъпи момент на слабост и облекчение. Пред очите му се появи фигурата на страшния звяр — легнал с кървава муцуна в някаква тъмна пещера и разкъсва тялото на Нели. Нали това можеше да се случи и щеше да се случи, ако не се беше върнал! Една минута, една секунда още — и щеше да бъде късно. От тази мисъл просто не можеше да се отърве.