И всичко приключи така, че след като Нели се овладя от ужаса, трябваше да го успокоява. Малкото добродушно същество уви ръце около шията му и плачейки също, започна високо да му говори, сякаш искаше да го събуди от сън:
— Сташек! Сташек! Нищо ми няма! Виж, че ми няма нищо, Сташек! Сташек!
Но той се овладя и се успокои чак след много време. Веднага след това дойде Кали, който беше чул изстрела близо до бивака — и понеже знаеше, че „бвана кубва“ никога не стреля напразно, доведе и коня, за да вдигне дивеча. Младият, негър погледна убитото животно и изведнъж, се дръпна назад, а лицето му в миг придоби пепеляв цвят:
— Вобо! — извика той.
Едва сега децата се приближиха до изстиващия вече труп. Досега Стас не знаеше какъв хищник всъщност беше покосен от изстрела му. На момчето му се струваше на пръв поглед, че това е изключително голям сервал1, но след по-внимателния оглед видя, че греши, защото убитото животно надхвърляше размерите дори на леопарда. Неговата белезникава кожа беше осеяна с кестеняви ивици, но главата му беше по-тясна от тази на леопарда, по което приличаше много на вълк; краката му бяха по-високи, лапите — по-широки, очите грамадни. Куршумът беше избил навън едното от тях, другото още гледаше децата бездънно, неподвижно и страшно. Стас стигна до убеждението, че това е някакъв вид пантера, за която „зоологията също така не знаеше нищо, както и географията за езерото БасаНарок“.
Кали все още гледаше проснатото животно с неописуем страх и повтаряше с тих глас, сякаш се страхуваше да не го събуди:
— Вобо … Велики господар убива вобо.
——
1 Сив звяр, голям колкото рис, от семейството на котките. — Б. а.
Но Стас се обърна към момичето, положи длани върху главата му, като че ли да се убеди напълно, че вобо не го бе отвлякъл, след това каза:
— Виждаш ли, Нели, че дори и да си напълно голяма, из джунглата не можеш да ходиш сама.
— Истина е, Стас — отвърна със съкрушен израз на лицето си Нели. — Но с тебе и с Кинг мога, нали?
— Кажи как стана това? Чу ли го как се приближаваше?
— Не … Само от цветята излетя голяма златиста муха, обърнах се към нея и го видях да се измъква от клисурата.
— И какво?
— Спря се и започна да ме гледа.
— Дълго ли гледа?
— Дълго, Стас. Едва когато изпуснах цветята и се закрих с ръце от него, взе да пълзи към мен …
На Стас му дойде на ум, че ако Нели беше негърка, веднага щеше да бъде отвлечена, и че спасението си дължеше и на учудването на хищника, който виждайки за пръв път непознато нему същество, най-напред се бе поколебал какво да стори.
И отново по тялото на момчето полазиха тръпки.
— Слава богу! Слава богу, че се върнах! … След това продължи да пита:
— Какво си мислеше в този миг?
— Исках да те извикам и … не можех … но …
— Какво?
— Но си мислех, че ти ще ме защитиш … Сама не зная … Като каза това, тя отново го прегърна през шията, а тоя започна да милва косите й:
— Вече не се ли страхуваш?
— Не.
— Малкият ми „Мзиму“! Моят „Мзиму“! Виждаш ли какво нещо е Африка?
— Да, но ти ще убиеш всеки гаден звяр.
— Ще го убия.
Двамата отново заоглеждаха хищника. Стас искаше да вземе за спомен кожата му и каза на Кали да я одере, но негърът се опасяваше да не би от клисурата да излезе при него друг вобо и помоли да не го оставят сам, а на въпроса — наистина ли се страхува повече от вобо, отколкото от лъва, каза:
— Лъв реве нощем и не прескочи плет, а вобо прескочи в бял ден и убие много негри посред село, после отвлече един и изяде. От вобо не запази копие, нито лък, а само магия, защото вобо не се убива.
— Глупости! — каза Стас. — Виж този, не е ли убит както трябва?
— Белият господар убие вобо, черен човек не убие! отвърна Кали.
Накрая вързаха грамадната котка за коня и той я завлече: в бивака. Ала Стас не успя да запази кожата й, защото Кинг, изглежда, се беше досетил, че вобо е искал да му отвлече приятелчето и бе обхванат от страшен бяс, който дори заповедите на Стас не възпряха. Като грабна с хобота си убитото животно, той на два пъти го подхвърли нагоре, след това започна да го удря о дървото, а накрая го смачка с крака и го направи на някаква безформена маса, която приличаше на топка мармелад. Стас успя да спаси само челюстите, които с останалата част от главата постави на пътя на мравките, а те само за един час ги изчистиха идеално, без да оставят по тях нито следа от месо или кръв.