XL
След четири дни Стас се спря за по-дълга почивка на едно възвишение, което приличаше на планината „Линде“, но бе по-малко и по-тясно от нея. Същата вечер след .люта борба Саба удуши грамаден самец павиан, като го нападна в момент, когато си играеше с парчета от хвърчило — второто по ред от онези, които децата пускаха, преди да тръгнат към океана. Възползувайки се от престоя, Стас и Нели решиха да лепят нови и нови хвърчила, но да ги пускат само тогава, когато започне да духа силен мусон от запад на изток. Стас разчиташе на това, че ако поне едно попадне в европейски или арабски ръце, неминуемо ще предизвика необикновено внимание и ще стане причина за изпращането на специална експедиция за спасението им. Ето защо за по-голяма сигурност наред с английските и френските надписи, добавяше и арабски, което не му беше трудно, защото отлично знаеше арабски език.
След потеглянето от мястото на почивката Кали заяви, че сред планинската верига, която виждаха на изток, разпознава някои върхове, ограждащи голямата черна вода, или БасаНарок, макар и да не беше напълно сигурен, тъй като в зависимост от мястото, от което гледаха, планините придобиваха различни форми. След като минаха неголяма долина, обрасла с храсти кусо, която приличаше на розово езеро, попаднаха на колибата на самотни ловци. В нея имаше двама негри, от които единият ухапан от червей1 и болен. Ала и двамата бяха толкова диви и глупави, а отгоре на това и
——
1 J FHandria me.dinensis — тънък като конец червей, дълъг повече от метър. Неговото ухапване понякога поражда гангрена. — Б. а.
обзети от ужас от появата на неочакваните гости, тъй като бяха сигурни, че ще ги убият, та в първия момент нищо не можеше да се разбере от тях. Едва няколко резена от сушеното месо развързаха езика ма този, който беше не само болен, но и изгладнял, защото другарят му оскъдно му бе давал храна. От него разбраха, че на един ден път се намират свободни селца, управлявани от независими вождове, а след това, отвъд стръмната планина, започва земята на Фумба, която се простира на запад и юг от голямата вода. Като чу това, голяма тежест падна от плещите на Стас, а в душата му се вля нова надежда. Каквото и да става, вече почти бяха пред прага на страната на Вахима.
Естествено, трудно беше да се предположи как по-нататък ще протече пътуването, но момчето можеше все пак да очаква, че няма да бъде по-трудно, нито по-дълго от онзи ужасен път от бреговете на Нил, който все пак бе изминал благодарение на изключителната си находчивост и по време на който бе спасил Нели от гибел. Не се съмняваше, че благодарение на Кали Вахима ще ги приемат най-гостоприемно и ще им окажат всякаква помощ. Той вече беше опознал добре негрите, знаеше как да постъпва с тях и почти беше сигурен, че дори без Кали някак си би могъл да се споразумее с тях.
— Знаеш ли — каза той на Нели, — че от Фашода досега сме изминали повече от половината път, а през останалата част, която е още пред нас, може би ще срещнем много диви негри, но няма да срещнем вече дервиши.
— Аз предпочитам негрите — отвърна момичето.
— Да, докато минаваш сред тях за божество. От Фаюм ме отвлякоха заедно с момиче, което се казваше Нели, а то ще се върне като „Мзиму“. Ще кажа на татко и на господин Раулисън никога вече да не те наричат по друг начин.
Очите й започнаха да просветват и да се усмихват.
— Може би в Момбаса ще видим бащите си?
— Може би. Ако не беше войната край бреговете на БасаНарок, щяхме да стигнем по-бързо. Какво му е трябвало на Фумба да се заплита в тая работа!
Като каза това, той кимна на Кали:
— Кали, болният негър чул ли е нещо за войната?
— Чувал е. Голяма война, много голяма — Фумба със Самбуру.
— И какво ще стане? Как ще преминем през страната на Самбуру?
— Самбуру избяга от велики господар, от Кинг, от Кали.
— И от тебе ли?
— И от Кали, защото Кали има пушка, която гърми и убива.
Стас започна да мисли за участието, което трябваше да вземе в борбите между племената Вахкма и Самбуру и реши да подреди работата по такъв начин, че войната да не затрудни пътуването. Разбираше, че тяхното пристигане щеше да бъде съвсем неочаквано. И веднага ще осигури предимство на Фумба. Оставаше само да използува, както трябза очакваната победа.
В селата, за които споменаваше болният ловец, научиха нови вести за войната. Те бяха все по-секретни, но неблагоприятни за Фумба. Малките пътешественици разбраха, че той води отбранителна война и че под ръководството на своя крал Мамба Самбуру са заели значителна част от страната на Вахима и са плячкосали много крави. Разказваха, че войната кипи предимно в южната част на голямата вода, където върху висока и широка скала се намира голямата „бома“ на Фумба.