Тези вести силно разтревожиха Кали и той молеше Стас колкото може по-бързо да преминат през планината, която ги дели от районите, обхванати от пожарите на войната, като обещаваше, че ще намери път, по който да преведе не само конете, но и Кинг. Той вече се намираше в местности, които познаваше, добре, и сега с голяма сигурност различаваше познатите му от детските години върхове.
И все пак преходът не беше лесен .и ако не бе помощта на спечелените с дарове жители от последното село, щеше да се наложи да търсят друг път за Кинг. А те познаваха още по-добре от Кали пруломите, разположени отсам планината, и след два дни тежко пътуване, през което нощем ги измъчваха големи студове, най-после преведоха кервана благополучно до прохода, а от прохода към долината, разположена вече в страната на Вахима.
Сутринта Стас се спря за почивка в оградена с храсталаци пуста долина. Но Кали помоли да му разрешат да замине с кон на разузнаване към бащината си .бома, която се намираше на един ден път, и същата нощ продължи по-нататък. Стас и Нели го чакаха цяло денонощие с най-голямо вълнение и вече си мислеха, че е загинал или попаднал в ръцете на врага, когато най-после той се появи на отслабналия и плувнал в пяна кон, самият също изморен и толкова отчаян, че им беше жал да го гледат.
Веднага падна в краката на Стас — и замоли за спасение. — О, велики господарю — каза той, — Самбуру побеждава воини Фумба, убива много и разпръсва други, които не убил, а Фумба обкръжен в голяма бома на планина
——
1 Бома — както в Судан зериба . Може да бъде също така и крепост. — Б. а.
Боко. Фумба и негови воини няма какво яде в бома и загива, ако велики господар не убие Мамба и всички Самбуру заедно с Мамба.
Като се молеше така, Кали прегръщаше коленете на Стас, който сключи вежди и дълбоко се замисли какво трябва да направи, защото, както винаги и навсякъде, грижата му беше само за Нели.
— Къде са — попита най-сетне той — тези воини на Фумба, които Самбуру е разпръснал?
— Кали намерил и те пристигнат скоро. .
— Колко души са?
Младият негър мръдна над десетина пъти пръстите на двете си ръце и крака, но, изглежда, не можеше точно да определи броя им, поради това че не умееше да смята повече от десет и всяко по-голямо число за него представлява „венги“, т. е. мнозина.
— Тогава, ако пристигнат тук, застани начело и тръгни на помощ на баща си — каза Стас.
— Те боят се Самбуру и с Кали не тръгнат, но с велики господар тръгнат и убият венги, венги Самбуру. Стас отново се замисли.
— Не — каза най-после — аз не мога да взема бейби в боя, нито да я оставя сама, и за нищо на света няма да направя това.
Тогава Кали се изправи, кръстоса ръце и заповтаря често:
— Луела! Луела! Луела!
— Какво е това Луела? — попита Стас.
— Голяма бома за жени на Вахима и Самбуру — отвърна младият негър.
И той заразказва необикновени неща. Фумба и Мамба водели помежду си непрекъснати войни от дълги години. Унищожавали си един на друг плантациите, отвличали си добитъка. Но на южния бряг на езерото имало една местност, наречена Луела, където дори през време на най-ожесточените сражения Жените от двете племена се събирали на пазар при пълна безопасност. Това място било свято. Войната се водела само между мъжете, но никакви поражения, нито победи не оказвали влияние върху съдбата на жените, които в Луела, зад глинената ограда, обкръжаваща обширния пазар, намирали пълно и безопасно убежище. Много от тях се укривали там през време на разприте заедно с децата и добитъка. Други идвали дори от далечни села и носели пушено месо, фасул, просо, маниока и различни други храни. На воините не било позволено да водят битки на такова разстояние от Луела, на каквото достига пеенето на петел. Не им било позволено също така да преминават глинения вал, който ограждал пазара. Имали право само да застават пред вала и тогава жените им подавали хранителни продукти, завързани на дълги бамбукови пръти. Този обичай бил вечен и нямало случай някой да го наруши — от която и да било страна. Победителите винаги се стараели да пресекат пътя на победените към Луела и да не им позволят да се приближат до святото място на разстояние по-малко от пеенето на петел.
— О, велики господарю — Кали отново прегърна коленете на Стас, — велики господар отведе бейби в Луела, а сам вземе Кинг, вземе Кали, вземе пушка, вземе огнени змии и победи злите Самбуру.