Стас повярва в разказа на младия негър, защото и преди това беше чувал, че в много местности на Африка войната не засяга жените. Помнеше как някога в Порт Саид един млад немски мисионер му разказваше, че в околностите на огромната планина Килиманджаро крайно войнственото племе Масаи1 свято пази този обичай, според който жените на воюващите страни ходят напълно свободно на определеното тържище и никога не биват нападани. Съществуването на този обичай край бреговете на БасаНарок зарадва, много Стас, защото можеше да бъде сигурен, че никаква опасност, свързана с войната, не заплашва Нели. Затова имаше намерение незабавно да потегли с момичето за Луела, още повече, че преди завършването на войната дори не можеше да се помисли за по-нататъшно пътуване, тъй като за него бе нужна помощта, не само на Вахима, но и на Самбуру.
Свикнал бързо да решава, той вече знаеше как да постъпи. Ще освободи Фумба, ще победи Самбуру, но няма да позволи на Вахима да вземе твърде кърваво възмездие, а след това ще въдвори спокойствие и ще помири воюващите — и тази мярка му се стори необходима не само за него, но преди всичко най-полезна за самите негри. „Така трябва да бъде и така ще стане!“ — каза си Стас и за да зарадва младия негър, когото съжаляваше, заяви, че не му отказва помощта си.
— Колко е далеч оттук до Луела? — попита той. — Половин ден път.
— Слушай какво: веднага ще заведем там бейби, след това ще отида с Кинг да пропъдя Самбуру от бомата на твоя баща. Ти ще дойдеш с мен и ще се биеш срещу тях.
— Кали ги убива с пушка! .
И като мина изведнъж от отчаянието си в радостно настроение, той започна да скача, да се смее и да благодари на Стас с такава разпаленост, сякаш вече бяха победители. Но избликът на благодарности и веселие бе прекъснат от пристигането на воините, които Кали беше събрал при своето
——
1 Автентично. — Б. а.
разузнавателно. пътешествие и на които бе заповядал да се явят пред лика на белия господар. Те бяха около триста души, въоръжени с щитове от хипопотамова кожа, с копия, лъкове и ножове. Главите им бяха украсени с пера, с гриви от павиани и с папрати. При вида ма слона, който служи на човека, при вида на бялото лице, Саба и конете, те бяха обзети от голям страх, както и преди негрите от селата, през които беше минал керванът. Но Кали ги беше предупредил, че ще видят „добрия Мзиму“ и могъщия господар, който „убива лъвове, който убил вобо, от който се бои слон, който троши скалите, пуска «огнени змии»“ и т.н. — затова вместо да бягат, те застанаха мълчаливо в дълга редица, изпълнени с възхищение, проблясвайки само с бялото на очите си, колебаейки се дали да коленичат,или да паднат по очи, но същевременно и изпълнени с вяра, че ако тези необикновени същества пожелаят да им помогнат, незабавно ще спрат победите на Самбуру. Стас мина на слона край редицата като същински вожд, който прави преглед на войските, след това нареди на Кали да им повтори неговото обещание, че ще освободи Фумба, и заповяда да тръгнат за Луела.
Кали замина напред с няколко воини да предупреди събраните жени от двете племена, че ще имат неизразимото и небивало щастие да видят „добрия Мзиму“, който ще пристигне на слон. Случката беше толкова необикновена, че дори жените от Вахима, които познаха в Кали изчезналия престолонаследник, смятаха, че младият кралски син се шегува с тях и се учудваха на желанието му да се шегува в такива тежки за цялото племе и за Фумба времена. Ала когато след няколко часа видяха да се приближава към валовете грамаден слон, а върху него — бял паланкин, те бяха обзети от луда радост и приеха „добрия Мзиму“ с викове и такъв вой, че Стас най-напред сметна тези гласове за изблик на ненавист, още повече че с невижданата си грозота тези негърки приличаха на вещици.
Ала това беше израз на необикновена почит. Когато палатката на Нели бе поставена в ъгъла на тържището, под сянката на две гъсти дървета, жените от двете племена я окичиха с гирлянди, с венци от цветя, след това надонесоха толкова много храни, че тя би стигнала за цял месец, и то не само за „божеството“, но и за неговата свита. Възхитените жени се покланяха покорно дори на Меа, която, облечена с розова рокля от перкал и нагиздена с няколко наниза сини маниста, им се стори, като прислужница на „Мзиму“, много по-издигната от обикновените негърки.
Поради детската си възраст Насибу беше допуснат зад вала и веднага се възползува най-старателно от даренията, донесени за Нели, та след около час коремчето му приличаше на боен африкански тъпан.