— Утре Кали заповяда погребат Фумба и заколят за Фумба й за Кали толкова пленници, колкото пръсти имат двамата на ръцете, но за бейби и за великия господар Кали заповяда заколят Фару, син на Мамба, и венги, венги самбури, които Вахима хванали.
Стас навъси вежди и се вгледа със стоманените си очи в очите на Кали, а след това отвърна:
— Забранявам ти да правиш това!
— Господарю — каза с колеблив глас младият негър, — Вахима винаги коли пленници. Старият крал умре — колят, млад крал се възкачва — колят. Ако Кали не заповяда да колят, Вахима помисли, че Кали не крал.
Стас го гледаше все по-сурово.
— Е и какво? — попита той. — Ти нищо ли не научи на планината „Линде“ и не си ли християнин?
— Християнин съм, велики господарю.
Тогава послушай ме! Вахима имат черни мозъци, но твоят мозък трябва да бъде бял. Ти, след като си станал крал, трябва да ги просветиш и да ги научиш това, което научи сам от мен и от бейби . Те са като чакали и като хиени — направи ги хора. Кажи им, че пленниците не бива да се колят, защото за кръвта на беззащитните наказва великият дух, на който се молим и аз, и бейби. Белите не убиват робите, а ти искаш да бъдеш по-лош към тях, отколкото беше към тебе Гебхър — ти, християнино! Засрами се, Кали, смени старите противни обичаи на Вахима с добри, а затова ще те благослови бог и бейби няма да каже, че Кали е див, глупав и лош негър.
Ужасен рев в колибите на магьосниците заглуши думите му. Стас махна с ръка и продължи:
— Чувам, че вашият зъл „Мзиму“ иска кръвта и главите на робите. Но нали ти знаеш какво представлява това и няма да се изплашиш. Ето какво ще ти кажа: вземи бамбукова пръчка, иди в колибите и бий по гърба на магьосниците дотогава, докато започнат да реват по-силно от тъпаните си. А тъпаните изхвърли насред бомата, та всички Вахима да видят и разберат как ги лъжат тези негодници. Кажи също така на твоите глупави сънародници това, което сам заяви на хората на M’Pya; че там, където е „добрият Мзиму“, не може да се пролива човешка кръв.
Думите на Стас, изглежда, убедиха младия крал, защото той погледна малко по-смело и рече:
— Кали избие, ах, избие магьосници, изхвърли тъпани и каже на Вахима, че там, където е добрият Мзиму, не трябва никого да убива. Но какво да направи Кали с Фару и самбурите, които убили Фумба?
Стас предварително беше обмислил всичко и само чакаше този въпрос, та веднага му отговори:
— Твоят баща загина и неговият баща загина. Значи — глава за глава. Ще сключиш с младия Фару кръвно примирие, след което Вахима и Самбуру ще живеят в съгласие, спокойно ще отглеждат маниока и ще ловуват. Ти ще разкажеш на Фару за великия дух, който е баща на всички, бели и черни хора, а Фару ще те обича като брат.
— Кали има сега бял мозък! — отвърна младият негър. С това разговорът приключи. Скоро отново се чуха диви крясъци, но вече не на злия „Мзиму“, а на двамата магьосници, които Кали налагаше с все сила. Жените, които бяха наобиколили долу в тесен кръг Кинг, притйчаха на един дъх горе, за да видят какво става, но бързо се убедиха със собствените си очи и от признанията на магьосниците, че злият „Мзиму“, от който трепереха досега; е само издълбан дънер с опъната отгоре кожа от маймуна.
Когато съобщиха на младия Фару, че не само няма да му смажат главата в чест на „добрия Мзиму“ и на великия господар, но че Кали ще изяде „парченце“, от него, а той „парченце“ от Кали, не искаше да вярва на ушите си, ала като разбра след това на кого дължи живота си, легна по очи: на земята пред входа на колибата на Фумба и лежа, докато Нели излезе при него и му каза да стане. Тогава той хвана с черните си длани нейното малко краче и го постави на главата си в знак на готовност да й бъде роб за цял живот.
Жителите на племето Вахима се чудеха много на заповедите на младия крал, но присъствието на непознатите гости, които смятаха за най-могъщите магьосници в света, беше причина никой да не посмее да се възпротиви. Старите не бяха обаче доволни от новите обичаи, а двамата магьосници, като разбраха, че добрите времена са свършили за тях завинаги, се заклеха жестоко да си отмъстят на краля и на странниците.
През това време погребаха тържествено Фумба в подножието на скалата под бомата. Кали заби на гроба му кръст от бамбукови пръти, а негрите поставиха няколко съда с помба ’ и сушено месо, „за да не им досажда и да не ги плаши нощем“.