——
1 През 1838 г. забележителният пътешественик Телеки откривател на голямо езеро и го нарича Рудолф. — Б. пр.
други работи. Той пресмяташе, че нито едно от пусканите от планината „Линде“ и по пътя от негърските села хвърчила сигурно не е прелетяло през веригата от върхове, заобикалящи БасаНарок. Поради това трябваше да правят и пускат нови, защото тях вятърът можеше да отнесе далеч през равната пустиня, дори може би и чак до океана. Ето защо сам трябваше да ръководи тези работи, тъй като Нели прекрасно умееше да лепи хвърчила, а Кали се научи да ги пуска, но никой от тях не можеше да напише всичко онова, което трябваше да се напише. Стас смяташе, че това има огромно значение и не бива да се подценява. И така, тези работи му заеха толкова много време, че едва след три седмици керванът беше готов за път. Ала в навечерието на деня, в който рано сутринта трябваше да потегли, младият крал на Вахима застана пред Стас, поклони се дълбоко и рече:
— Кали отива с господаря и с бейби чак до вода, по която плуват големи лодки на бели хора.
Стас се трогна от този израз на симпатия, но смяташе, че няма право да взима със себе си момчето на такова голямо пътешествие, от което не би било сигурно завръщането му.
— Защо искаш да дойдеш с нас?
— Кали обича велики господар и бейби Стас постави дланта си върху къдравата му глава.
— Зная, Кали, ти си добро Момче. Но какво ще стане с кралството ти и кой ще управлява вместо тебе Вахима?
— М’Тана, брат на майка на Кали.
Стас знаеше, че и между негрите се водят борби за власт и че властвуването ги привлича също така, както и белите, затова помисли малко и каза:
— Не, Кали. Аз не мога да те взема. Ти трябва да останеш при Вахима, за да ги направиш добри хора.
— Кали върне се при тях.
— МТана има много синове, какво ще стане, ако пожелае сам да стане крал и да остави кралството на синовете си, а жителите на Вахима настрои да те изпъдят?
— МТана добър. Това не направи. — А ако го направи?
— Кали отново отиде — до голяма вода при велики господар и бейби.
— Ние вече няма да бъдем там.
— Кали седне край вода и плаче от мъка.
Като говореше така, той постави ръце върху главата си и след малко прошепна:
— Кали много обича велики господар и бейби, много.
И две големи сълзи блеснаха в очите му.
Стас се поколеба как да постъпи. Беше му жал за Кали, но не се съгласи веднага да приеме молбата му. Разбираше, че без дори да се смята опасността при връщането, ако МТана или магьосниците разбунтуват негрите, тогава над момчето щеше да надвисне опасност, не само от изпъждането му от страната, но и за живота му.
— По-добре ще бъде за теб да останеш — каза му той, — несравнимо по-добре!
Ала в момента, когато казваше това, влезе Нели, която бе чула много добре целия разговор през тънката рогозка, преграждаща помещението, и като видя сълзите в очите на Кали, започна да ги бърше от миглите:му с пръстчетата си, след това се обърна към Стас.
— Кали ще дойде с нас — каза тя с твърда решимост. — Оха! — отвърна малко засегнат Стас. — Това не зависи от тебе.
— Кали ще дойде с нас — повтори тя.
— Или пък няма да дойде. Изведнъж тя тропна с крак:
— Аз искам!
Стас я погледна силно изненадан, без да разбира какво бе станало на винаги доброто и тихо момиче, но като видя, че то беше поставило двете си юмручета на очите и като птиче поемаше въздух, започна да вика бързо-бързо:
— Кали ще дойде с нас! Ще дойде… ще дойде! Защо плачеш? Колко си лоша! Ще дойде! Ех, че ме изнудваш! Ще дойде, чуваш ли?
Така и стана. Стас се срамуваше от слабоста си към „добрия Мзиму“ чак до вечерта, а „добрият Мзиму“, след като постигна своето, беше така тих, добър и послушен, както винаги.
XLIII
Керванът тръгна следващия ден призори. Младият негър беше весел, малката деспотка продължаваше да бъде добра и послушна, а Стас — пълен с енергия и надежда. С него вървяха сто души от племето Самбуру и сто от Вахима — четирийсет от тях въоръжени с карабини ремйнгтон, с които що-годе умееха да стрелят. Белият вожд, който през трите седмици ги обучаваше, си даваше сметка, че в случай на нужда ще вдигнат много повече шум, отколкото ще стрелят точно, но си мислеше, че при срещи с диваците шумът играе не по-малка роля от самите куршуми и беше доволен от своята гвардия. Взеха големи запаси маниока, печени питки от огромните и тлъсти бели мравки, грижливо изсушени и смлени на брашно, и много пушено месо. С кервана тръгнаха петнайсетина жени, които носеха най-различни дребни неща за Нели и мехове от антилопова кожа за вода. От височината на гърба на Кинг Стас контролираше реда, даваше заповеди — може би не толкова, че те бяха необходими, колкото поради това, че го упояваше ролята на вожд — и с гордост поглеждаше своята малка армия.