„Ако пожелая — казваше си той, — бих могъл да стана крал на всички племена Доко — както Беньовска на Мадагаскар!“
И през главата му мина мисълта: не би ли било добре да се върне тук някога, да завладее голяма територия от страната, да цивилизова негрите, да основе в тези страни нова Полша или дори да застане начело на черните обучени отреди и тръгне към старата Полша. Но тъй като чувствуваше, че в тези мисли има нещо смешно и тъй като се съмняваше, че баща му ще му позволи да играе ролята на Александър Македонски в Африка, не довери плановете си на Нели, която беше може би единственият човек в света, готов да ги приеме с възторг.
Освен това преди завладяването на тези местности в Африка трябваше да се измъкнат от тях, затова се зае с по-близките работи. Керванът сепроточи в дълга редица. Седнал върху врата на Кинг; Стас реши да пътува накрая, за да вижда всичко и всички.
Не щеш ли, когато хората минаваха един след друг край него, той забеляза изненадан, — че двамата магьосници М’Куне и М’Пуа, които бяха яли бой от Кали, са в състава на кервана и с вързопи на главите тръгват с другите на път.
Той ги спря и ги попита:
Кой ви е заповядвал да идвате?
— Кралят — отвърнаха двамата и се поклониха покорно. Ала под прикритото покорство очите им светеха диво, а на лицата им се изписваше такава злоба, че в първия миг Стас помисли да ги изпъди, но не направи това, единствено за да не подронва авторитета на Кали. Все пак той го извика веднага.
— Ти ли заповяда на магьосниците да дойдат с нас?
— Кали заповяда, защото Кали умен.
— Питам те още веднъж, защо твоят ум не ти подсказа да ги оставиш у дома?
— Защото ако М’Куне и М’Пуа остане у дома,тогава двама подстрекават — Вахима да убие Кали след завръщане, но ако вървят с нас, Кали гледа и ги пази.
Стас помисли малко и рече:
——
1 Граф Мзурици Август . Беньовски, Поляк по произход, е бил заточеник в Камчатка, откъдето избягва и се озовава на остров Мадагаскар; там туземците го обявяват за свой крал. (в. края на XVIII в.). — Б. пр.
— Може да си прав, но ги наблюдавай зорко денем и нощем, защото не ми харесват.
— Кали има бамбуков прът — отговори младият негър. Керванът тръгна. В последния момент Стас заповяда въоръжената гвардия с карабини ремингтон да се движи в края на шествието, защото тя се състоеше от подбрани от него най-сигурни хора. През време на обучението с оръжие, което продължи доста дълго, те в известен смисъл се привързаха към младия си вожд, а същевременно като приближени към неговата достойна личност, смятаха се за нещо повече от другите. Сега те трябваше да бдят над целия керван и да хващат онези, на които би им хрумнало да бягат. Можеше да се очаква, че когато започнат трудностите и опасностите, няма да липсват и дезертьори.
Първия ден обаче всичко вървеше много добре. Негрите с багажа на главите, всеки въоръжен с копие и няколко по-малки пики, или така наречените „асагаи“, се проточиха в дълга редица през джунглата. Известно време вървяха из равнината по южния бряг на езерото, но тъй като езерото беше заобиколено от всички страни с високи върхове, щом завиха на изток, трябваше да започнат изкачването на планината. Старите самбури, които познаваха тези краища, твърдяха, че керванът трябва да мине през високите проходи между планините, наречени Кулал и Инро, след това да слезе в страната Ебене, разположена на юг от Борани. Стас разбираше, че не може да върви направо на изток, защото помнеше, че Момбаса се намира на няколко градуса отвъд екватора или доста по на юг от неизвестното езеро. Но като имаше няколко компаса, оставени от Линде, той не се страхуваше, че ще обърка правия път.
Първата нощ им се падна да прекарат на едно гористо възвишение.С настъпването на нощта лумнаха десетки огньове, край които негрите печаха сушено месо и ядяха питки от корени на маниока, които вземаха направо с пръсти от съдините. След като се нахраниха и уталожиха жаждата си, започнаха да си разказват къде ги води „бвана кубва“ и какво ще получат от него в награда. Някои пееха, както си бяха приклекнали и ровеха в огъня, но всички говореха толкова силно и дълго, че Стас трябваше накрая да им заповяда да мълчат, за да може Нели да заспи.
Нощта беше много студена, но на сутринта, когато първите слънчеви лъчи огряха околността, въздухът веднага се стопли. Младите пътешественици видяха при изгрев слънце странно явление. Тъкмо се приближаваха към едно дълго около два километра езеро, или по-точно голямо блато, образувано от дъждовете сред планинската котловина, Стас, който седеше с Нели на Кинг и гледаше наоколо с далекогледа, извика: