— Нели, погледни, във водата влизат слонове.
На около половин километър се виждаше малко стадо от пет слона, които се приближаваха бавно към езерото.
— Това са някакви странни слонове — каза Стас, оглеждайки ги с голямо внимание. — По-малки са от Кинг, ушите им също са много по-малки и въобще не виждам бивните им.
А в това време слоновете влязоха във водата, но не се спряха край брега, както правеше обикновено Кинг, и не започнаха да се обливат с хоботите си. Вървейки все напред, те потъваха все по-дълбоко, докато накрая над водата останаха черните им гърбове, които приличаха на скални късове.
— Какво е това? Плават под вода! — извика Стас. Керванът се приближи към брега и накрая се спря край него. Стас го задържа и започна да поглежда с необикновена изненада ту към Нели, ту към езерото.
Слоновете въобще не се виждаха, само върху гладката водна повърхност можеха да се забележат дори с просто око сякаш пет кръгли червени цветя, разлюлени в леко движение.
— Те стоят на дъното, а това са краищата на хоботите им обади се Стас, без да вярва на очите си.
След това извика на Кали — Кали, забеляза ли?
— Да.господарю, Кали видял, това са водни слонове1 — отвърна спокойно младият негър.
— Водни слонове ли?
— Кали видял неведнъж.
— Във водата ли живеят те?
— През нощта излизат в джунглата на паша, а през деня живеят в езерото, като кибоко (хопопотам). Те излизат едва след залез слънце.
Стас дълго не можа да се съвземе от учудването си и ако не бързаше, щеше да спре кервана чак до вечерта, за да види по-добре редките животни. Но той си помисли, че слоновете могат да излязат на противоположната страна на езерото, а дори и да излязат някъде наблизо, нямаше да ги види добре в тъмното.
Затова той даде знак за тръгване, но по пътя говореше на Нели:
— Да! Видяхме нещо, което никога не са видели очите на европеец. И знаеш ли какво си мисля — че ако пристигнем
——
1 Слуховете за водни слонове отдавна са стигнали до пътешествениците, но дълго време никой не им вярвал. Френският пътешественик Л. Петит е видял водни слонове край езерото Леополд. — Б. п.
благополучно до океана, никой няма да ни повярва, че в Африка има водни слонове.
— А ако хванеш един и го вземеш с нас до океана? — каза Нели, убедена както винаги, че Стас всичко може.
XLIV
След десет дни път керванът мина най-после планинските проходи и влезе в по-различна местност. Тя представляваше обширна равнина, само на места нагъната във формата на дребни възвишения, но предимно плоска. Растителността се промени напълно. Нямаше отделни дървета, които да се издигат поединично или по няколко над вълнообразната повърхност на високите треви. Само на места стърчаха на голямо разстояние едни от други акации, от които се добива гума, с коралов цвят на стъблата или чадъровидни, но с редки листа, които правеха слаба сянка. Между могилите на термитите тук-таме се издигаха нагоре еуфорбии, с клони, наподобяващи свещник. В небето се виеха лешояди, а по-долу прелитаха от акация на акация птици от рода на гарваните, с черна и бяла перушина. Тревите бяха жълти, а класовете им наподобяваха зряло жито. Но все пак, изглежда, тази суха джунгла осигуряваше обилна храна за голям брой животни, защото по няколко пъти на ден пътешествениците срещаха многобройни стада антилопи гну, биволи и особено зебри. На откритата и обезлесена равнина горещините станаха непоносими. Небето беше безоблачно, дните знойни, а през нощите не можеше много да се почива.
От ден на ден пътуването ставаше по-мъчително. В селата, на които се натъкваше керванът, безкрайно дивото население ги посрещаше със страх, но предимно с неприязън и ако не беше големият брой въоръжени пазачи, както и видът на белите лица, на Кинг и Саба, голяма опасност щеше да заплашва пътешествениците.
С помощта на Кали Стас успя да разбере, че по-нататък въобще няма села и че страната е безводна. Трудно беше да се повярва, защото срещаните многобройни стада трябваше да пият някъде, обаче разказите за пустинята, в която няма нито реки, нито локви, изплашиха негрите и те започнаха да бягат. Първи дадоха пример М’Куне и М’Пуа. За късмет, бягството беше забелязано навреме и конната потеря ги хвана недалеч от лагера, а когато ги доведоха, Кали с помощта на бамбуковия прът им обясни цялата неуместност на тяхната постъпка. Стас събра всички пазачи и им държа реч, която младият негър превеждаше на местния език. Възползувайки се от това, че на предишния престой лъвовете ревяха цяла нощ около лагера, Стас се опита да убеди своите хора, че който избяга неминуемо ще стане тяхна жертва. а пък ако нощува на акациите, там ще го намери още по-опасното вобо . След това каза, че там, където живеят антилопи, трябва да има вода, ако ли пък по пътя по-нататък попаднат на безводни местности, могат да вземат запаси за два-три дни в меховете, ушити от антилопови кожи.