След три дни започнаха общите екскурзии, някои от тях правеха с теснолинейните влакчета, каквито англичаните бяха построили много в МединетелФаюм, други с магарета, а понякога и с камили. Оказа се, че в хвалбите на Идрис,
——
1 Туя — вечно зелено хвойново дърво от рода на кипарисите. — Б. пр.
с които обсипваше животните, имаше голямо преувеличение, защото не само фасулът, ами и хората трудно се задържаха на седлата. Но имаше също така и известна истина в тях. Камилите действително бяха от породата хегин, т. е. за езда, и тъй като бяха добре охранени с „дура“ (местна или сирийска царевица), гърбовете им бяха доста дебели и те охотно се впускаха в бяг, та трябваше да ги възпират. Въпреки зловещия блясък в очите си суданците Идрис и Гебхър спечелиха доверието и сърцата на компанията предимно с голямата си услужливост и необикновените грижи за Нели. Лицето на Гебхър винаги имаше жесток и малко животински израз, но Идрис бързо разбра, че малкото човече е център на вниманието на цялата компания и при всеки подходящ случай заявяваше, че повече се грижи за нея, отколкото за „своята душа“. Господин Раулисън всъщност се досещаше, че чрез Нели Идрис иска да бръкне в джоба му, но същевременно смяташе, че на света не може да има човек, който да не обикне неговата единствена дъщеря, та беше благодарен и не се скъпеше с бакшишите .
За пет дни групата посети намиращите се близо до града развалини на древния Крокодилополис, където някога египтяните са почитали божеството с човешка фигура и глава на крокодил, наречено Себак. Следващата екскурзия беше до пирамидата Ханара и до останките на Лабиринта, а най-дългата и цялата с камили — до езерото Кароун. Неговият северен бряг е истинска пустиня, върху която освен развалините на стари египетски градове няма никакви други следи от живот. Ала на юг се простират плодородни, прекрасни земи, а самите брегове са обрасли с ракитак и тръстика, гъмжат от пеликани, фламинго, чапли, диви гъски и патици. Едва там Стас имаше възможност да се прояви с точната си стрелба. Неговите изстрели — както с обикновената пушка, така и с щуцера’ бяха толкова майсторски, че след всеки от тях се чуваха цъканията на Идрис и на арабските веслари, а падането на птиците във водата се придружаваше от постоянните викове „бисмиллах и машаллах!“2.
Арабите уверяваха, че на срещуположния „пустинен“ бряг има много вълци и хиени и че ако се подхвърли между дюните овча стръв, почти със сигурност може да излязат на прицел. В резултат на тези уверения господин Тарковски и Стас прекараха две нощи в пустинята край руините на Дине. Ала първата овца откраднаха бедуините веднага след оттеглянето на ловците, а втората примами само един куц чакал, който Стас удари. Следващият лов трябваше да бъде отложен
——
1 Щуцер — двуцевна ловджийска пушка с голям калибър.
2 Арабски възгласи — „хвала богу, браво!“ — Б. пр.
защото дойде време двамата инженери да заминат на проверка на водостроителните работи край БахърЮсеф при ЕлЛахум, югоизточно от Мединет.
Господин Раулисън само чакаше да пристигне госпожа Оливие. Уви, вместо нея пристигна писмо от лекаря, който съобщаваше, че старата болест — червеният вятър на лицето й — се е възобновила след ухапването и че дълго време болната няма да може да замине от Порт Саид. Положението наистина стана неприятно. Да вземат със себе си децата, старата Динах, палатките и цялата прислуга беше невъзможно дори поради това, че инженерите трябваше да бъдат днес на едно място, утре на друго, а можеха дори да получат нареждане да стигнат чак до големия канал Ибрахим. Ето защо след кратко съвещание господин Раулисън реши да остави Нели на грижите на старата Динах и на Стас, на италианския консулски агент и местния мюдюр (губернатор), с когото се познаваше от по-рано. На Нели й беше мъчно, че се разделя с баща си, и той й обеща, че ще се отбиват с господин Тарковски до Мединет от всички по-близо разположени местности или, ако се намери нещо забележително за разглеждане, ще повикат децата при себе си.