— Сигурно ще долетят — отвърна Нели.
— Дай .боже! — потвърди момчето; като си мислеше за опасностите и трудностите при по-нататъшното пътуване.
Керванът тръгна от речицата на третия ден, вземайки в кожените мехове големи запаси вода. Преди да настъпи вечерта, те отново навлязоха в изгоряла от слънцето местност в която не растяха дори акации, а на някои места земята
——
1 Хиеб — библейска личност. — Б.
пр.
беше гола като харман. Само тук-таме срещаха пасифлори с хлътнали в земята дънери, които приличаха на чудовищни тикви с диаметър, стигащ до два лакътя. От тези грамадни топки израстваха тънки като конец лиани, който пълзяха по земята и покриваха огромна повърхност, образувайки толкова непроходим гъсталак, че дори на мишките им беше трудно да минават през него. Но въпреки красивия зелен цвят на тези растения, които приличаха на европейската бодлива зеленика, те имаха толкова много бодли, че не можеха да послужат за храна нито на Кинг, нито на конете. Пасеше ги само магарето, и то много предпазливо.
Но имаше случаи да изминават по няколко английски мили и да не видят нищо друго, освен бодлива къса трева и ниски растения, подобни на безсмъртниче1, които се чупеха само от едно докосване. След първото нощуване през целия следващ ден от небето се сипеше истинска жар. Въздухът трептеше като в Либийската пустиня. На небето нямаше нито едно облаче. Земята беше заляна от обилна светлина, всичко изглеждаше бяло и никакъв глас, дори никакво жужене на насекоми не нарушаваше тази гробна, наситена със злокобен блясък тишина.
Хората плуваха в пот. Понякога трупаха на куп денковете със сушено месо и щитовете, за да намерят под тях мъничко сянка. Стас даде нареждане да се пести водата, но негрите са като деца, които не мислят за утрешния ден. Накрая трябваше да поставят стража при носачите на водните запаси и да се дели вода на всекиго поотделно. Кали се занимаваше с тази работа много добросъвестно, но тя му отнемаше твърде много време и забавяше похода, а наред с това и намирането на някакъв нов водопой. Отгоре на всичко самбурите се оплакваха, че Вахима получават повече вода, а Вахима — че самбурите. Последните започнаха да заплашват, че ще се върнат, но Стас им заяви, че Фару ще заповяда да им отрежат главите, а сам нареди на своите въоръжени с ремйнгтони стрелци да излязат и да не пускат никого.
Второто нощуване се падна на гола равнина. Не правиха бома, или, както в Судан я наричаха зериба, тъй като нямаше от какво. Стражата на лагера бяха Кинг и Саба. Тя беше напълно достатъчна, но Кинг, който бе получил десет пъти по-малко вода, отколкото му беше необходимо, рева чак до изгрев слънце, а Саба с изплезен език въртеше очи към Стас и Нели с няма молба, дано му дадат поне една капка. Момичето искаше Стас да даде на кучето мъничко
——
1 Безсмъртниче — цвете, чиито цветове запазват естествения си вид и след изсъхване; имортел. — Б. пр.
течност от гумената бутилка, останала от Линде, която носеше прехвърлена през рамо, но той пазеше остатъка за малкото момиче, когато настъпят черни дни и затова отказа.
Четвъртият ден привечер останаха само пет неголеми мяха с вода, или на всеки се падаше по-малко от половин чашка. Понеже нощите все пак са що-годе по-хладни от дните и жаждата не измъчваше така силно, както под палещите лъчи на слънцето и понеже сутринта хората получиха по малки дажби вода, Стас нареди да се запазят меховете за утрешния ден. Негрите роптаеха срещу нареждането, но страхът от Стас беше още твърде голям, та не посмяха да се нахвърлят върху последните запаси, още повече, че при тях застанаха на стража двама въоръжени хора с карабини ремингтон, които трябваше да се сменят през час.
Вахима и Самбуру залъгваха жаждата си, като скубеха стъблата на изсъхналите треви и дъвчеха корените им, но в тях нямаше почти никаква влага, защото безмилостното слънце я беше изпило дори от земните дълбини1.
Сънят макар и да не гасеше жаждата, им даваше възможност поне да забравят за нея, затова когато настъпи нощта, хората изпопадаха като трупове, капнали и изтощени от целодневния поход, кой където си беше, и заспаха дълбоко. Стас също заспа, но имаше твърде много грижи и тревоги, за да може да спи спокойно и продължително. След няколко часа се събуди и започна да размишлява какво ще стане по-нататък и откъде да вземе вода за Нели и за целия керван, заедно с хората и животните? Положението беше тежко, а може би дори и страшно, но смелото момче още не изпадаше в отчаяние. То започна да си спомня всички случки, като се започне от отвличането им от Фаюм, чак до сегашния момент: първото голямо пътешествие през Сахара, ураганът в пустинята, опитът за бягство, Хартум, Махди, Фашода, изплъзването от ръцете на Гебхър, последвалото по-нататък пътуване след смъртта на Линде чак до езерото БасаНарок и до мястото, където им се наложи да нощуват сега. „Толкова много преживяхме и изстрадахме казваше си, — толкова често ми се струваше, че всичко е изгубено и че няма да намеря никакъв изход, но все пак винаги намирах изход. Та нали не е възможно след като изминахме такъв дълъг път и преживяхме толкова опасности, да загинем през време на последната част от пътя. Имаме още мъничко вода, пък и тази местност не е Сахара, защото ако беше така, хората щяха да я познават.“