Надеждата му обаче се крепеше преди всичко на това, че
——
1 За безводните равнини в този район пише Льо Рои в забележителната си книга „Килиманджаро“. — Б. а.
на югоизток бе забелязал през деня с далекогледа някакви мъгливи очертания на планини. До тях може би имаше около сто английски мили, а може и повече. Но ако успееха да стигнат, щяха да бъдат спасени, защото рядко се случват безводни планини. Ала колко време щеше да им бъде необходимо, той не можеше да пресметне, това зависеше от височината на планините. В такъв прозрачен въздух като африканския високите върхове се виждат на огромно разстояние, ето защо вода трябваше да се намери преди това. В противен случай ги очакваше гибел.
„Трябва“ — повтаряше си Стас.
Хрипливото дишане на слона, който издухваше колкото може огъня от дробовете си, често прекъсваше размишленията на момчето. Но след известно време му се стори, че чува някакъв глас, приличащ на скимтене, от другата страна на лагера, където се намираха покритите с трева за през ношта мехове с водата. Тъй като скимтенето се повтори няколко пъти, той стана да види какво се върши там и тръгна към храсталаците, намиращи се на няколко десетки крачки от палатката. Нощта беше светла и той още отдалеч забеляза две тъмни тела, легнали едно до друго и две цеви на ремингтоните, блеснали в лунната светлина.
„Негрите винаги са си такива! — помисли си той. — Трябваше да пазят тази вода, по-скъпа от всичко друго на света, а те са се разхъркали като у дома си. Ах! Бамбукът на Кали утре ще си има работа.“
Като си мислеше така, той се приближи .и ритна с крак единия от стражата, но веднага се дръпна ужасен.
Ето че привидно заспалият негър лежеше по гръб със забит до дръжката нож . в гърлото, а до него и другият — с така ужасно прерязана шия, че главата почти беше отделена от тялото му.
Двата мяха с водата бяха изчезнали, другите три бяха пробити и смачкани сред разхвърляната трева.
Стас усети, че косата му настръхва.
XLV
На неговия вик пръв дотича Кали, после двамата стрелци, които трябваше да сменят предишната стража, а малко по-късно всички Вахима и Самбуру се струпаха с вой и крясъци на мястото на престъплението. Настъпи паника, изпълнена с викове и тревога. Хората не се тревожеха толкова за убитите и за убийството, колкото за последната вода, която спечената земя на джунглата вече беше попила. Някои негри се хвърлиха на земята и, ровейки с пръсти буците пръст, смучеха от нея последната влага. Други крещяха, че стражите са избити и меховете са пробити от злите духове. Но Стас и Кали знаеха какво да мислят за случката. Ето че М’Куне и М’Пуа ги нямаше сред хората, виещи над разхвърляната трева. В това, което бе станало, имаше нещо повече от обикновено убийство на двамата пазачи и кражба на водата. Разпраните мехове бяха доказателство, че е извършено деяние за отмъщение и че е отредена смъртна присъда на целия керван. Жреците на злия „Мзиму“ си отмъщаваха на добрия. Магьосниците си отмъщаваха на младия крал, който разкри техните измами и не би им позволил повече да използуват непросветените Вахима. Сега над целия керван, като ястреб над ято гълъби, разпери криле смъртта.
След известно време Кали си спомни, че поради грижите, които му се бяха струпали на главата, беше забравил да нареди да вържат магьосниците, както правеха всяка вечер от деня на бягството. Явно беше също така, че двамата стрелци на стража при водата бяха легнали и заспали поради вродената у негрите небрежност. Това беше улеснило работата на бандитите и им бе дало възможност да избягат безнаказано.
Докато вълнението се успокои малко и хората се съвземат от ужаса, мина доста време, но все пак престъпниците не можеха да бъдат далеч, защото земята под пробитите мехове още беше влажна и кръвта, която бе изтекла от двамата заклани, не се бе съсирила напълно. Стас заповяда да започнат преследване на бегълците, не само за да ги накажат, но и да си върнат двата последни мяха с вода. Кали се метна на коня, взе със себе си десетина стрелци и преследването започна. В първия миг Стас също смяташе да участвува в него, но след това си помисли, че не може да остави Нели сама с раздразнените и възмутени негри, затова остана. Той само поръча на Кали да вземе и Саба.