Самият той остана, защото направо се страхуваше от бунт, особено от страна на самбурите. В този случай той сбърка. Негрите въобще избухват лесно и понякога по съвсем незначителен повод, но когато ги налегне голямата неволя и особено когато надвисне над главите им неумолимата ръка на смъртта, те й се предават пасивно, й то не само онези, които ислямът поучава, че борбата срещу собствената съдба е излишна, но и всички останали. Тогава нито тревогата, нито мъчителните последни мигове могат да ги събудят от вцепенението. И сега стана така. Когато премина първата ярост в сърцата им и когато в съзнанието се утвърди мисълта, че неминуемо ще умрат, воините от Вахима и Самбуру легнаха покорно на земята, за да чакат смъртта си, поради което опасността идваше не от бунт, а от това, ще искат ли утре да станат и да тръгнат по-нататък на път. Когато Стас забеляза това, обзе го силно чувство на съжаление към тях. Кали се върна още преди да съмне и веднага постави пред Стас двата изпокъсани мяха, в които не беше останала нито капка вода.
— Велики господарю — каза той, — мади апана! Стас изтри с ръка изпотеното си чело и попита:
— А М’Куне и М’Пуа?
— M’Kyne и М’Пуа умряло — отвърна Кали.
— Заповядал си да ги убият? Тях убило лъв или вобо.
И той започна да разказва какво се беше случило. Труповете на двамата престъпници намерили доста далеко от лагера, на мястото, където ги беше сварила смъртта. Двамата лежали един до друг, били със счупени на тила черепи, извадени плешки и оглозгани гърбове. Кали предполагаше, че когато вобо ’ или лъвът се е показал пред очите им на лунната светлина, те са паднали по лице пред него и са започнали да го молят да им дари живота. Ала страшният хищник ги убил и двамата, а след като заситил първия си глад, усетил водата и изпокъсал меховете.
— Бог ги е наказал — каза Стас — и Вахима ще се убедят, че злият „Мзиму“ не може никого да спаси.
Кали повтори:
— Бог наказал, но ние нямаме вода.
— Далеч пред нас, на изток, видях планини. Там трябва да има вода.
— Кали също видял, но до тях много, много дни … Настъпи кратко мълчание.
— Господарю — обади се Кали, — нека добрият Мзиму … нека бейби помоли великия дух за дъжд или за река.
Стас не отговори нещо и отмина. Пред палатката видя бялата фигурка на Нели; виковете и воят на негрите я бяха събудили отдавна.
— Какво се е случило, Сташек? — попита тя и изтича към него.
Той постави ръка върху главицата й и каза сериозно:
— Нели, моли бога за вода, защото иначе всички ще загинем.
Момичето вдигна нагоре бледото си личице и като съсредоточи поглед в бледия щит на месечината, започна да се моли за помощ.
След безсънната, бурна и неспокойна нощ слънцето се изтърколи неусетно на хоризонта, както изгрява винаги на екватора, и настъпи лазурен ден. По тревите нямаше нито капка роса, на небето — никакво облаче. Стас заповяда да съберат стрелците и им държа кратко слово. Заяви им, че е невъзможно да се връщат към реката, защото добре знаят, че от нея ги делят пет дни и нощи път. Но затова пък никой не знае дали в противоположната посока няма вода. Дори може недалеч да се намира някакво изворче, някаква рекичка или локва. Вярно е, че не се виждат дървета, но често се случва на голите равнини, където вихрите отнасят семената, и край водата да не растат дървета. Вчера бяха видели няколко големи антилопи и няколко щрауса, които бягаха на изток — признак, че там трябва да има някакъв водопой и в такъв случай, който не е глупак и който носи в гърдите си не сърце на заек, а на лъв и бивол, той ще предпочете да върви нагоре, макар и сред жажда и мъчения, отколкото да лежи тук и чака лешоядите или хиените.
И като говореше така, той посочи с ръка няколкото лешояда, които вече описваха зловещи кръгове над кервана. След тези думи Вахима, на които Кали заповяда да станат, се вдигнаха почти всички, защото бяха свикнали със суровата кралска власт и не смееха да се противопоставят. Но мнозина от Самбуру, поради това, че техният крал Фару беше останал край езерото, не искаха вече да стават и говореха помежду си:
„Защо трябва да вървим срещу смъртта, когато тя сама ще дойде при нас?“
И така керванът тръгна напред намален почти на половина и навлезе право в страната на страданията. От двайсет и четири часа хората не бяха пили нито капка вода, нито някаква друга течност. Даже и в по-хладния климат това щеше да бъде трудно поносимо страдание, а какво остава за тази разжарена африканска пещ, където дори онези, които обилно пият течности, бързо се потят и почти едновременно изтриват с ръка водата по кожата си. Можеше също така да се предполага, че много хора ще загинат по пътя от изтощение и от слънчев удар. Стас предпазваше Нели както можеше от слънцето и не й позволяваше нито за миг да се показва навън от паланкина, чийто таван беше, покрил с парче бял перкал, за да стане двоен. С последната вода, която беше останала още в гуменото шишенце, той й направи силен чай, който й поднесе студен и без захар, защото сладкото усилва жаждата. Момичето го молеше със сълзи на очи и той да пийне,-затова Стас допря шишето, в което бяха останали едва няколко напръстника вода, до устните си и като преглътна, престори се, че пие. В момента, когато усети на устните си влагата, стори му се, че в гърдите и в корема му гори огън и ако не угаси този пламък, ще падне мъртъв. Пред очите му започнаха да се вият червени кръгове, а в челюстите си усети пронизваща болка, сякаш някой-забиваше в тях хиляди иглички. Ръката му трепереше до такава степен, че едва не разля последните няколко капки. Но само две или три от тях пое от устните си, останалите запази за Нели.