Обратното пътуване започна на третия ден, след необходимата почивка и баните в топлите извори. Този ден беше също така и ден на раздяла с Кали. Стас убеди малката, че да го водят повече със себе си до океана или чак до Египет, би било егоистично от тяхна страна. Каза й, че в Египет, а дори и в Англия, Кали няма да представлява нищо друго освен слуга, а като поеме властта над своя народ, като крал, ще разшири и утвърди християнството, ще смекчи дивите нрави сред Вахима и ще ги направи не само цивилизовани, но и добри хора, Горе-долу същото повтори и на Кали.
Ала при раздялата се проляха много сълзи, от които не се срамуваше и Стас, защото той и Нели бяха преживели с Кали толкова трудни и добри мигове, и двамата не само се научиха да ценят доброто му сърце, но и искрено го обикнаха.
Младият негър дълго лежа пред своя „бвана кубва“ и „добрия Мзиму“. На два пъти се връща, за да ги погледа още малко, но най-сетне моментът на раздялата настъпи и двата кервана тръгнаха в две различни посоки.
Едва през време на пътуването започнаха разказите за приключенията на малките пътешественици. Склонният някога към хвалби Стас сега въобще не се хвалеше.
Просто твърде много беше извършил, твърде много преминал, много се бе развил, за да не разбира, че думите не бива да надминават делата. Всъщност, самите дела бяха достатъчни, макар и да ги разказваше най-скромно. Всеки ден през време на горещите „бели часове“ и вечер на биваците пред очите на капитан Глен и доктор Клари преминаваха като картини преживелиците и случките, през които бяха минали децата. Те виждаха отвличането от МедннетелФаюм и страшния път с камилите през пустинята, и Хартум, и Омдурман — подобни на пъкъл на земята, и враждебния Махди. Когато Стас разказа как бе отговорил на Махди, когато той го придумвал да смени вярата си, двамата приятели станаха и всеки поотделно стисна крепко десницата на Стас, а след това капитанът рече:
— Махди вече не е жив!
— Махди не е жив? — повтори изненадан Стас.
— Да — обади се докторът. — Задушил се от собствената си тлъстина, или казано по-иначе, умрял от сърце, а след него пое властта Абдулахи.
Настъпи дълго мълчание.
— Ха — каза. Стас, — той не е допускал, когато ни изпращаше на явна гибел за Фашода, че смъртта ще настигне по-напред него,. .
А след малко добави:
— Но Абдулахи е още по-жесток от Махди.
— Затова вече започнаха бунтове и кланета — отвърна капитанът — и цялата сграда, издигната от Махди, трябва рано иди късно да рухне.
— А какво ще Настъпи след това?
— Англия — каза капитанът1.
——
1 Господството на Абдулахи обаче продължи още десет години. Последният удар на дервишите нанесе лорд Киченър, който в голяма кръвопролитна битка унищожи почти до крак противника, а след това заповяда да сравнят със земята гроба на Махди. — Б.а
По-нататък по пътя Стас разказваше за пътуването до Фашода, за смъртта на Динах, за заминаването от Фашода към безлюдните местности и търсенето на Смаин. Когато стигна до случката с убиването на лъва, а след това на Гебхър, Хамис и двамата бедуини, капитанът го прекъсна с две думи: „Ол райт!“; след това отново му стисна десницата и двамата с Клари слушаха по-нататък с повишено внимание — за опитомяването на Кинг, за настаняването им в „Краков“, за намирането на Линде и за хвърчилата, които децата пускали от планината Карамойо. Докторът, който с всеки изминат ден се привързваше все по-силно към малката Нели, толкова много се вълнуваше от всичко онова, що я беше заплашвало, че от време на време трябваше да се подкрепя с няколко глътки бренди, а когато Стас разказа как за малко Нели не бе станала жертва на свирепия вобо, той грабна момичето на ръце и дълго не искаше да го пусне, сякаш се страхуваше да не би някакъв нов хищник да заплаши живота му.
А какво са си мислели за Стас той и капитанът, свидетелствуват двете телеграми, които изпратиха две седмици след пристигането в полите на Килиманджаро чрез специален пратеник до заместника на капитана в Момбаса с нареждане той да ги препрати на родителите. Първата, написана предпазливо от страх да не причини твърде силно вълнение и изпратена в Порт Саид, съдържаше следните думи: „Благодарение на момчето има благоприятни вести за децата. Пристигайте в Момбаса.“
Втората, вече напълно ясна, на адрес: „Аден“, гласеше: „Децата са с нас — здрави — момчето герой!“
На прохладните възвишения в полите на Килиманджаро останаха петнайсет дни по настояване на доктор Клари заради здравето на Нели, пък и на Стас. С цялата си душа децата се възхищаваха от тази висока до небесата планина, на която се срещат всички климати на земята. Нейните два върха Кибо и Кимавензе денем, биваха предимно скрити в гъсти мъгли. Но когато през ясните вечери мъглите изведнъж се разпръскваха и когато вечните снегове на Кимавензе пламваха с розов блясък от вечерните зари, докато целият свят вече тънеше в мрак, планината изглеждаше като светещ божи олтар.