За Суец се връщаха с прекрасния френски кораб, който принадлежеше на компанията „Месажри Маритим“, препълнен с пътници от островите Реюнион, Мавриций, от Мадагаскар и Занзибар. Когато се пръсна вестта, че на борда се намират децата, избягали от плен при дервишите, Стас стана обект на всеобщо любопитство и възхищение. Но щастливото семейство предпочиташе да се затваря в голямата каюта, която им бе отстъпил капитанът, и да прекарва в нея прохладните часове в разговори. В тях вземаше участие и Нели, чуруликайки като птиче и същевременно развличайки всички, защото започваше всяко изречение с „и“. Седнала, на коленете на баща си, с вдигнати към него прелестни очички, тя разказваше така: „И, татко И ни отвлякоха, и ни откараха с камили, и Гебхър ме удари, и Стас ме защищаваше, и пристигнахме в Хартум, и там хората умираха от глад, и Стас работеше, за да изкара — за мен фурми, и бяхме при Махди, и Стас не поиска да смени вярата си, и Махди ни изпрати във Фашода, й след това Стас уби лъва и всичките, и живеехме в огромно дърво, което се нарича «Краков», и Кинг беше с нас, и имах треска, и Стас ме излекува, и уби вобо и победи самбурите, и винаги беше добър към мен, татко!…“
Също така разказваше за Кали, за Меа, за Кинг, за Саба, за планината „Линде“, за хвърчилата и за последното пътешествие, чак до срещата с кервана на капитана и доктора.
Като слушаше чуруликането й, господин Раулисън едвам сдържаше сълзите си и често-често притискаше към сърцето си своето момиче, а господин Тарковски не можеше да си намери място от гордост и щастие, защото дори от детските разкази личеше, че ако не е била смелостта и енергичността на момчето, малката е щяла да загине безвъзвратно, не веднъж, а хиляди пъти.
Стас даваше подробно и точно обяснение за всичко. И стана така, че при разказа за пътуването от Фашода до водопада от душата му падна огромна тежест, защото, като разказа как е застрелял Гебхър и неговите другари, той се запъна и започна тревожно да поглежда баща си, а господин Тарковски свъси вежди, помисли малко, след това каза сериозно:
— Слушай, Сташек! Никому не е позволено да се разпорежда свободно със смъртта, но ако някой заплашва родината ти, живота на майка ти, на сестра ти или живота на жената, която е поверена на твоята закрила,стреляй в главата, без да питаш, и хич не си създавай угризения на съвестта.
Веднага след завръщането в Порт Саид господин Раулисън отведе Нели в Англия, където той остана за постоянно. Бащата на Стас го записа в училището в Александрия, защото там по-малко знаеха за неговите подвизи и приключения. Почти всеки ден децата си пишеха писма, но обстоятелствата се стекоха така, че те не се видяха цели десет години.-След като завърши училището в Египет, момчето постъпи в политехниката в Цюрих, а след дипломирането си работи, при прокарването на тунелите в Швейцария.
И едва след десет години, когато господин Тарковски се пенсионира, двамата посетиха приятелите си в Англия. Господин Раулисън ги покани за цяло лято в своя дом, разположен край ХемптънКорт. Нели бе навършила осемнайсет години и беше станала чудно като цвете момиче, а Стас се убеди с цената на собственото си спокойствие, че е мъж, който е навършил двайсет и четири години, все пак може още да мисли за дамите. Дори мислеше непрекъснато за красивата Нели и накрая реши да бяга накъдето му видят очите.
Ала тогава един ден господин Раулисън постави двете си ръце на раменете му, погледна го право в очите и каза с ангелска доброта:
— Сташек, кажи ми сам, има ли на този свят човек, на който бих могъл да дам с по-голямо доверие това мое съкровище и моя любов?
Младото семейство Тарковски остана в Англия чак до смъртта на господин Раулисън, а година след това тръгна на далечно пътешествие. Понеже си бяха обещали да посетят местата, където бяха прекарали най-ранните си години, а след това бяха скитали като деца, най-напред те тръгнаха за Египет.
Държавата на Махди и Абдулахи отдавна вече беше рухнала, а след нейния упадък беше „настъпила“, както бе казал капитан Глен, Англия.
От Кайро до Хартум беше построена железница. Бяха почистени всички „суди“ — разливите на Нил, та младата двойка можа да стигне с параход не само до Фашода, но чак до голямото езеро Виктория. От град Флоранс, разположен край брега на езерото, потеглиха с влак за Момбаса. Капитан Глен и доктор Клари вече се бяха пренесли в Натал, но в Момбаса още живееше под големите грижи на местните английски власти Кинг. Гигантът веднага позна предишните си господари и особено Нели, посрещна я с такъв радостен рев, че чак близките мангалови1 дървета се поклащаха, сякаш бе духнал силен вятър. Позна ги също и старият Саба, който почти два пъти бе надживял обикновените кучешки години и макар да недовиждаше, придружаваше Стас и Нели навсякъде.