— Чии са?
— Мои — отговори с изморен, сънен глас Нели.
— Твои ли са, малко змийче? — изсъска през стиснати зъби суданецът. — Бележиш пътя, за да знае баща ти накъде да ни преследва, а?
И като каза това, той я удари с оня страшен арабски бич, който разкъсва дори кожата на камилата. Въпреки че бе увита с дебелия шал, Нели извика от болка и страх, но Гебхър не можа да я удари втори път, защото Стас скочи в същия миг като дива котка и го блъсна с глава в гърдите, а след това го хвана за гърлото.
Това стана съвсем неочаквано, суданецът падна по гръб, а Стас върху него и двамата започнаха да се търкалят на земята. За своята възраст момчето беше необикновено силно, обаче Гебхър бързо се справи с него. Най-напред откъсна от гърлото си дланите му, след това го обърна с лице към земята, и като натисна с пестник врата му, започна да го налага с бича по гърба.
Виковете и сълзите на Нели, която хвана ръцете на дивака и го молеше да „прости“ на Стас, не биха помогнали, ако неочаквано Идрис не бе се притекъл на помощ на момчето. Той беше по-възрастен от Гебхър, много по-силен и още от началото на бягството от ГаракелСултани всички слушаха неговите заповеди. Сега той изтръгна бича от ръцете на брат си и като го хвърли далеч, извика:
— Марш оттук, глупако!
— Ще го довърша този скорпион! отвърна Гебхър като скърцаше със зъби.
Но Идрис го хвана за наметалото на гърдите и като го погледна в очите, заговори със страшен, макар и тих глас:
— Благородната1 Фатма забрани да се измъчват децата, защото са се застъпвали за нея …
— Ще го довърша! — повтори Гебхър.
— Аз ти казвам, че няма да вдигнеш бич срещу никое от тях. Ако сториш това, за всеки удар ще ти върна десет.
И той го разтърси като палмов клон, след което продължи да говори:
— Тези деца са собственост на Смаин и ако някое от тях не пристигне живо, сам Махди, нека бог навеки продължи дните му, ще заповяда да те обесят. Разбираш ли, глупако?
Името на Махди направи толкова силно впечатление на неговите последователи, че Гебхър веднага сведе глава и започна да повтаря сякаш изплашен:
— Аллах акбар! Аллах акбар!2
Задъхан и пребит, Стас се изправи, но чувствуваше, че ако баща му можеше да го види и чуе в този момент, щеше да се гордее с него, защото не само беше скочил, без да се замисли, за да спасява Нели, но и сега, макар ударите от бича да го пареха като огън, той не мислеше за собствената болка, а започна да утешава момичето и да го разпитва не я ли е наранил ударът.
След това рече:
Каквото получих, получих, но повече той няма да посегне към теб. Ах, ако имах някакво оръжие!
Малкото момиче го прегърна с две ръце през шията и като мокреше лицето си със сълзи, започна да го уверява, че не я е заболяло много и че не от болка плаче, а от жал към него. Тогава Стас допря устни до ухото й и каза шепнешком:
— Нели, не че мен ме наби, но затова, че теб удари, няма да му простя, обещавам ти.
С това инцидентът приключи. След малко, помирени вече помежду си, Гебхър и Идрис постлаха на земята наметалата
——
1 Всички роднини на Махди носеха титлата „благороден“. — Б. а.
2 „Бог е велик“ — арабите употребяват този възглас в момент на тревога, зовейки за помощ. — Б. а.
си и легнаха върху тях, а и Хамис скоро последва примера им. Бедуините насипаха дура на камилите, след това се качиха на две свободни животни и заминаха към Нил.
Нели опря глава о коленете на старата Динах и заспа. Огънят загасна и не след дълго се чуваше само хрупането на дурата между зъбите на камилите. На небето изпълзяха малки облачета, които от време на време забулваха месеца, ала нощта си оставаше ясна. Зад скалите непрекъснато долиташе жалното скимтене на чакалите.
След два часа бедуините се върнаха с камилите, натоварени с кожени мехове, пълни с вода. Те стъкнаха огъня, седнаха на пясъка и започнаха да ядат. Тяхното завръщане, събуди Стас, който беше задрямал, както и двамата суданци и Хамис, сина на Хадиги. Тогава край огъня започна следният разговор:
— Можем ли да тръгваме? — попита Идрис.
— Не, защото трябва да си починем — и ние, и нашите камили.
— Никой ли не ви видя?
— Никой. До реката стигнахме между две села. Само кучетата лаеха отдалече.
— За вода ще трябва винаги да се ходи в полунощ и да се налива в безлюдни места. Дано само минем първия „халал“ (катаракт1), по-нататък селата са по-нарядко и са по-привързани към пророка. Сигурно след нас ще тръгне потеря.
Тогава Хамис се обърна по корем и като подпря лицето си с ръце, каза:
— Господарите ще чакат децата в ЕлФашен цяла нощ, чак до следващия влак, след това ще заминат за Фаюм, а оттам за Гарак. Едва там ще разберат какво се е случило и тогава трябва да се върнат в Мединет, за да пратят думите по медната жица до градовете край Нил и до ездачите на камили, които ще ни преследват. Всичко това ще им отнеме най-малко три дни. Преди това не си струва да изморяваме нашите камили и спокойно можем да си „пием дим“ от чибуците.