Като каза това, той извади от огъня горяща розова съчка и запали с нея лулата си, а Идрис по арабски обичай започна да мляска от удоволствие.
— Добре си уредил всичко, сине на Хадиги — каза той, — но ние трябва да използуваме времето и да стигнем през тези три дни и нощи колкото може по-далеч на юг. Ще си отдъхна спокойно едва тогава, когато преминем пустинята между Нил и големия оазис на запад от Нил, Кхар. Дай боже
——
1 Катаракт — водопад с малка височина, голяма ширина и голяма водна маса. — Б. пр.
камилите да издържат.
— Ще издържат — обади се един от бедуините.
— Хората казват също — намеси се Хамис, — че войските на Махди, нека бог продължи живота му, стигат вече до Асуан.
Тук Стас, който не изпускаше нито дума от разговора и помнеше също така какво беше говорил преди това Идрис на Гебхър, се надигна и каза:
— Войските на Махди са край Хартум.
— Ла, ла (Не, не!) — противопостави се Хамис.
— Не обръщайте внимание на неговите думи — отговори Стас, — защото не само кожата, но и мозъкът му е тъмен. Дори и през три дни да купувате нови камили и да препускате като днес, до Хартум ще стигнете след месец. А може би не знаете и това, че пътят ще ви прегради не египетска, а английска армия …
Тези думи им направиха известно впечатление и като видя това, Стас продължи:
— Преди да стигнете между Нил и големия оазис, всички пътища през пустинята вече ще бъдат пазени от военни стражи! Хм, думите по медната жица бягат по-бързо от камилите! Как ще успеете да се измъкнете?
— Пустинята е широка — отговори един от бедуините.
— Но вие трябва да се придържате към Нил.
— Можем да минем дори оттатък, и когато ни търсят от тази страна, ние ще бъдем от другата.
— Думите, които бягат по медната жица ще стигнат до градовете и селата, разположени от двете страни на реката.
— Махди ще ни прати ангел, който ще притвори очите на англичаните и турците (египтяните), а нас ще ни пази с крилата си.
— Идрис — каза Стас, — не се обръщам към Хамис, чиято глава е празна като кратуна, нито към Гебхър, който е подъл чакал, а към тебе. Вече зная, че искате да ни заведете при Махди и да ни предадете в ръцете на Смаин. Ала ако правите това за пари, знай, че бащата на малката „бинт“ (момиче) е по-богат от всички суданци, взети заедно.
— И какво от това? — прекъсна го Идрис.
— Какво ли? Върнете се доброволно, а големият мехендис и баща ми няма да пожалят парите си за нас.
— Или пък ще ни предадат на властите, които ще ни обесят.
— Не, Идрис. Неминуемо ще бъдете обесени, само ако ви хванат в бягство. А това със сигурност ще стане. Но ако се върнете сами, никакво наказание не ви заплашва, а освен това до края на живота си ще бъдете богати. Ти знаеш, че белите хора от Европа винаги устояват на думата си. Ето, от името на двамата мехендиси аз ви давам честна дума, че ще стане това, което ви казвам.
Стас наистина беше сигурен, че баща му и господин Раулисън сто пъти биха предпочели да изпълнят даденото от него обещание, отколкото да излагат на опасност двамата и особено Нели по време на ужасното пътуване и още по-ужасния живот сред дивите и побеснели орди на Махди. Затова с разтуптяно сърце той очакваше отговора на Идрис, който потъна в размисъл и едва след време каза:
— Казваш, че бащата на малката и твоят баща ще ни дадат много пари?
— Да.
— А всичките им пари могат ли да ни отворят вратите за рая, които ще ни отвори една благословия на Махди?
— Бисмиллах! — извикаха двамата бедуини заедно с Хамис и Гебхър.
Изведнъж Стас изгуби всякаква надежда, защото знаеше, че макар хората на Изток да са алчни и продажни, щом истинският мохамеданин погледне на нещо от страна на вярата, вече не могат да се намерят съкровища в света, които да го съблазнят.
А Идрис, окуражен от възгласите, продължи по-нататък, изглежда, не за да отговори на Стас, а в желанието си да спечели по-голяма признателност и похвали от другарите си:
— Ние сме щастливи само да принадлежим към племето, което е дало светия пророк, но благородната Фатма и децата й са негови роднини и великият Махди ги обича. Когато му предадем тебе и малката, той ще ви размени за Фатма и нейните синове, а нас ще благослови. Знай, че дори водата в която всяка сутрин, според предписанието на корана, той се мие, лекува болести и опрощава грехове, а какво остава пък за благословията му.