— Бисмиллах! — повториха суданците и бедуините. Стас обаче, хващайки се за последната сламчица на спасението, каза:
— В такъв случай вземете мен, а бедуините нека се върнат с малката бинт . Срещу мен ще заменят Фатма и нейните синове.
— Още по-сигурно ще ги дадат срещу двама ви. Тогава момчето се обърна към Хамис:
— Баща ти ще отговаря за твоите деяния.
— Моят баща вече е в пустинята, на път за пророка — отвърна Хамис.
— Тогава ще го хванат и ще го обесят.
Сега Идрис сметна за нужно все пак да успокои своите другари.
— Възможно е — каза той — лешоядите, които ще изкълват месото по нашите кости, да не са се излюпили още.
Знаем какво ни заплашва, но не сме деца и пустинята познаваме отдавна. Тези хора — той посочи бедуините — много пъти са били в Бербер и познават такива пътища, по които минават само газелите. Там никой няма да ни намери и никой няма да ни преследва. Истина е, че трябва да се отбиваме за вода до БахърелЮсеф, а след това до Нил, но ще се отбиваме само нощем. Освен това, мислите ли, че край реката няма тайни приятели на Махди? А аз ще ти кажа, че колкото се отива по на юг, толкова те стават повече, че цели племена начело с шейховете чакат само подходящ момент, за да хванат мечовете в защита на истинската вяра. Те сами ще осигурят вода, ядене, камили и ще объркат преследвачите. Знаем наистина, че до Махди е далеко, но знаем също, че всеки ден ни приближава до овчата кожа, върху която светият пророк коленичи за молитва!
— Бисмиллах! извикаха за трети път другарите му. Личеше, че авторитетът на Идрис беше чувствително нараснал сред тях. Стас разбра, че всичко е загубено и в желанието си поне да предпази Нели от злобата на суданците, каза:
— След шест часа езда малката госпожица пристигна полужива. Как можете да мислите, че тя ще издържи толкова дълъг път? А ако умре тя, аз също ще умра и тогава с какво ще се явите при Махди?
Този път Идрис не намери отговор и като забеляза това, Стас продължи:
— И как ще ви приемат Махди и Смаин, като разберат, че поради вашата глупост Фатма и децата й трябва да платят с живота си?
Но суданецът вече беше се опомнил и отговори:
— Видях как хвана за гърлото Гебхър. Кълна се в аллаха, ти си лъвско кученце и няма да умреш, а тя…
Той погледна главичката на спящата Нели, опряна върху коленете на старата Динах, и завърши със странно благ глас: — За нея ще направим гнездо като за птичка върху гърба на камилата, за да не усеща никаква умора и да може да спи по пътя също така спокойно, както спи сега. . Като каза това, той отиде при най-хубавата камила и заедно с бедуините започна да прави върху гърба й седло за момичето. При това те разговаряха дълго и дори малко поспориха, но накрая направиха с въжета, одеяла и бамбукови пръти нещо като неподвижен дълбок кош, в който Нели можеше спокойно да седи или Лежи, без да падне. Над това седло, толкова широко, че и Динах можеше да се побере в него, те опънаха платнен покрив.
— Ето, виждаш ли — каза Идрис на Стас, — дори яйца от пъдпъдък не биха се счупили в тези плъстени постели. Старата жена ще пътува с момичето, за да се грижи за него денем и нощем … Ти ще се качиш при мен, но можеш да яздиш редом с нея, за да я наблюдаваш и пазиш.
Стас беше доволен, че изтръгна поне това. Като обмисли положението, той се убеди, че по всяка вероятност ще ги хванат, преди да стигнат до първия катаракт, и тази мисъл го окуражи. Сега той искаше преди всичко да спи, затова реши да се привърже с някакво въже към седлото и понеже нямаше да придържа вече Нели, ще може да поспи така няколко часа.
Нощта вече ставаше по-бледа и чакалите престанаха да скимтят сред доловете. Керванът трябваше скоро да потегли, но като забелязаха зората, суданците се отправиха към намиращата се на няколко крачки скала и там, според предписанието на корана, започнаха своята утринна баня, употребявайки пясък вместо вода, която пестяха. След това се чуха гласовете им, произнасящи „соуб“, т. е. първата утринна молитва: Сред дълбоката тишина ясно се чуваха техните думи: „В името на милостивия и милосърден бог. Хвала на господа, на владетеля на света, на милостивия и милосърдния в деня на страшния съд. Тебе хвалим и почитаме, тебе молим за помощ. Води ни по пътя. на онези, за които не пестиш добродеяния и милост, а не по пътеките на грешниците, които предизвикаха върху себе си гнева твой и които съгрешават. Амин.“
А Стас, слушайки тези гласове, вдигна нагоре очи и занарежда в далечната страна, сред сивкавобелите глухи пясъци: