— Трябва да бързаме — каза Идрис, — защото тук се виждаме отдалеч.
Отпочиналите и напоени камили препускаха с бързината на газели. Саба изостана назад, но нямаше опасност да се заблуди и да не се покаже още при първия стан. Едногърбата камила, на която яздеше Идрис със Стас, бягаше близо до камилата на Нели и децата можеха да разговарят свободно. Седлото, което стъкмиха суданците, се оказа превъзходно и момичето изглеждаше в него наистина като птиченце в гнездо. Нямаше опасност да падне, дори като спи и сега ездата я изморяваше много по-малко, отколкото през нощта. Дневната светлина поуспокои и двете деца. В сърцето на Стас се появи надеждата, че след като Саба ги бе настигнал, и потерята ще може да стори същото. Той веднага сподели надеждата си с Нели, която му се усмихна за първи път от момента на отвличането им.
— А кога ще ни догонят? — попита тя на френски език, за да не ги разбере Идрис.
— Не зная. Може днес, може утре или след два-три дни.
— Но нали на връщане няма да пътуваме с камили?
— Не. Само ще стигнем до Нил и по Нил до ЕлВаста.
— Добре, много добре!
Горката Нели, преди това тя обичаше толкова много тази езда, но сега, изглежда, й беше омръзнала.
— По Нил … до ЕлВаста и при татко! — започна да си повтаря със сънен глас.
И тъй като на миналия престой не се беше наспала достатъчно, тя отново потъна в дълбок сън, както спи човек след силна умора рано сутрин. В това време бедуините гонеха камилите без отдих и Стас забеляза, че се насочват навътре в пустинята.
Понеже искаше да разколебае увереността на Идрис, че ще успеят да избягат от потерята и заедно с това да му покаже, че сам разчита непоколебимо на нея, той каза:
— Отдалечавате се от Нил и от БахърЮсеф, но нищо няма да ви помогне, защото е ясно, че няма да ви търсят край брега, където селата са разположени едно до друго, а по-навътре.
— Откъде знаеш, че се отдалечаваме от Нил, след като оттук не можеш да видиш бреговете?
— Защото слънцето е в източната част на небето и ни грее в гръб, а това означава, че сме завили на запад.
— Умно момче си ти — каза с уважение Идрис. Ала след малко добави:
— Но нито потерята ще ни настигне, нито ти ще избягаш.
— Не — отговори Стас, — аз няма да избягам… освен заедно с нея.
И посочи заспалата Нели.
До обед те препускаха почти без почивка, но когато слънцето се издигна високо на небето и започна да припича, камилите, които по природа малко се потят, сега плувнаха в пот и техният бяг стана значително по-бавен. Керванът отново беше заобиколен от скали и сипеи. Доловете, които по време на дъжд се превръщаха в корита на ручеи, или така наречените „кхори“, се срещаха все по-често. Бедуините се спряха в края на един от тях, напълно скрит между скалите Но едва слезли от камилите, те се развикаха и се спуснаха напред, като се навеждаха често и хвърляха камъни пред себе си. Стас още не беше се смъкнал от седлото и забеляза отгоре странна гледка. Сред сухите храсти, с които беше обрасло дъното на кхора, изпълзя голяма змия и като се виеше със светкавична бързина между скалните отломъци, бягаше към някакво само на нея познато скривалище. Бедуините я преследваха упорито и на помощ им се притече Геб хър с нож в ръка. Но поради неравната земя трудно беше да улучат змията с камък или да я приковат с ножа, затова тримата бързо се върнаха с видима уплаха на лицата.
И отново се чуха обикновените сред арабите възгласи:
— Аллах!
— Бисмиллах!
— Машаллах!
След това двамата суданци започнаха да поглеждат Стас с някакъв странен и същевременно въпросителен поглед, без той да разбира причината.
В това време Нели също слезе от камилата и макар да беше по-малко уморена отколкото през нощта, Стас опъна плъстената постеля под сянка на равно място и й каза да легне, за да може, както той се изрази, да изпъне крачета. Арабите започнаха следобедна закуска, която се състоеше само от сухари, фурми и глътка вода. Не поиха камилите, защото те бяха пили вода през нощта. Лицата на Идрис, Гебхър и на бедуините все още бяха загрижени и престоят минаваше в мълчание. Накрая Идрис извика Стас настрана и започна да го разпитва с тайнствено и неспокойно лице: