На Стас му се виеше свят, не можеше да си поеме дъх, пясъкът го ослепяваше. Но от време на време му се струваше, че чува плача и виковете на Нели, затова мислеше само за нея. Като се възползува от това, че камилите стояха събрани на куп и Идрис не можеше да го пази, той реши тихо да се прехвърли на камилата на момичето, вече не за да бяга, а да му даде помощ и смелост. Но едвам сви крака под себе си и протегна ръце, за да се хване за ръба на седлото на Нели, огромната ръка на Идрис го дръпна. Суданецът го грабна като перце, постави го пред себе си и започна да го омотава с палмово въже, а след като върза ръцете му, провеси го през седлото. Стиснал зъби, Стас се бранеше колкото можеше, но напразно. С пресъхнало гърло и с пясък в устата той не можеше и не искаше да убеждава Идрис, че е желаел само да помогне на момичето, а не да бяга.
След малко обаче, като усети, че се задушава, той започна да вика със задавен глас:
— Спасявайте малката бинт!… Спасявайте малката бинт!
Но арабите предпочитаха да мислят за собствения си живот. Виелицата беше станала толкова страшна, че не можеха нито да седят на камилите, нито пък камилите можеха да устоят на едно място. Двамата бедуини заедно с Хамис и Гебхър скочиха на земята, за да държат животните за поводите, вързани за юздите под долната им челюст. Идрис избута Стас в задната част на седлото и направи същото. Животните се разкрачиха по-широко, за да устоят на бесния вятър, но нямаха сили и керванът, шибан сякаш със стотици бичове от чакъл и с пясък, който бодеше като игли, започна ту бавно, ту по-бързо да отстъпва под неговия напор. Вихърът понякога изравяше трапове под краката им; друг път пясъкът и чакълът се сипеха по хълбоците на камилите и за миг образуваха купчини, стигащи до коленете им и по-високо. Така минаваше час след час. Опасността ставаше все по-страшна. Идрис разбра най-после, че единственото спасение е да се качат на камилите и да препускат с вихъра. Но това означаваше да се връщат към Фаюм, където ги чакаше египетски съд и бесило.
— Хм! Няма как — помисли си Идрис. — Ураганът е спрял и потерята, а когато престане, отново ще се впуснем на юг.
И той се развика да се качват на камилите. Тогава се случи нещо, което напълно промени положението.
Ето че внезапно мрачните, почти черни пясъчни облаци бяха осветени от синкава светлина. След това тъмнината стана още по-дълбока, но в същото време се въздигна спящ във висините и събуден от вихъра гръм, който започна да преваля между Арабската и Либийската пустиня — мощен, страшен, може да се каже гневен. Сякаш от небесата се събаряха планини и скали. Оглушителният екот се усилваше, разтърсваше света, започна да обикаля целия кръгозор — избухваше на места с такава страшна сила, сякаш разделените небесни сводове рухваха на земята, след това отново продължаваше с глух, непрекъснат грохот, отново избухваше, отново се пречупваше, заслепяваше със светкавици, удряше с гръмотевици, слизаше ниско, издигаше се, ехтеше и не изчезваше.
Сякаш изплашен, вятърът притихна, а когато дълго след това — някъде в безкрайната далечина — желязната верига на небесата прозвънтя за последен път след гърма, настана мъртва тишина.
Но след малко в тишината се обади гласът на водача:
— Бог е над вихъра и бурята! Спасени сме! Тръгнаха. Ала бяха погълнати от непроницаемата нощ, та макар камилите да вървяха наблизо, хората не се виждаха и трябваше всеки миг да се обаждат на глас, за да не се изгубят. От време на време ярки светкавици, сини или червени, осветяваха пясъчното пространство, но след тях отново падаше мрак, толкова гъст, че почти можеше да се пипне с ръце. Въпреки успокоението, което гласът на водача вля в сърцата на суданците, безпокойството още не ги напускаше поради това, че се придвижваха слепешком, без да знаят със сигурност в каква посока се движат — не се ли въртят в кръг, не се ли връщат на север. Животните се спъваха често и не можеха да тичат бързо, а освен това дишаха някак си странно и толкова шумно, та на ездачите им се струваше, че цялата пустиня диша разтревожена. Най-после паднаха първите едри капки на дъжда, който почти винаги идва след ураган, и в същото време гласът на водача се обади от тъмнината: