След малко обаче то дойде на себе си.
„Да! — помисли си. — Вчера имаше ураган, а ние сме отвлечени и това е пещерата, в която се укрихме от дъжда.“
И започна да се оглежда наоколо. Най-напред видя изненадан, че дъждът е преминал и че в пещерата никак не е тъмно, защото я осветява залязващата вече месечина, увиснала ниско на небосклона. От нейните бледи лъчи се виждаше цялата вътрешност на широката, но плитка ниша. Стас видя ясно легналите до него араби, а от другата страна на пещерата бялата рокля на Нели, която спеше с Динах.
И отново голяма нежност овладя сърцето му.
„Спи Нели … спи — говореше си той, — а аз не спя… трябва да те спасявам.“
След това погледна арабите и добави наум:
„Ах, бих искал всичките тези бандити да ги …“
Изведнъж трепна.
Ето че погледът му се спря върху кожената кутия, в която се намираше подареният за Коледа от баща му щуцер, и върху кутията с патроните, оставена толкова близко между него и Хамис, че беше достатъчно само да протегне ръка, за да я достигне.
Сърцето му заудря като с чук. Ако можеше да грабне пушката и патроните, щеше направо да стане господар на положението. В такъв случай достатъчно беше само да се измъкне тихо от нишата, да се скрие на няколко десетки крачки между скалните блокове и оттам да пази изхода.
„Суданците и бедуините — мислеше си той, — когато се събудят и забележат, че ме няма, ще изскочат заедно от пещерата, но тогава с два изстрела ще поваля първите двама, а докато дотичат другите двама, пушката отново ще бъде заредена. Ще остане Хамис, но с него лесно ще се оправя.“
Тук той си представи четирите трупа, проснати в кръв и ето че страхът и ужасът стиснаха гърдите му. Да убие четирима човека! Вярно, че те са бандити, но все пак това е ужасно. Припомни си как веднъж в Порт Саид беше видял работникфелах, убит от ръчката на парната дълбачка, и колко страшно впечатление му бяха направили тези треперещи в червената локва човешки останки. И той изтръпна от спомена само. А сега ще трябва четирима … И грях, и ужас! … Не, не, никога не ще може да направи това.
Започна борба с мислите си. За себе си няма да го направи, не! Но тук става дума за Нели, за нейната защита, за спасението на нейния живот, защото всичко това тя няма да издържи и сигурно ще умре или по пътя, или сред дивите и побеснели орди на дервишите. Какво означава кръвта на такива нещастници спрямо живота на Нели и има ли право да се колебае в подобно положение? — Заради Нели! Заради Нели!
Но изведнъж в главата на Стас като вихър се втурна мисъл, от която му настръхнаха косите. Какво ще стане, ако някой от тези разбойници опре нож о гърдите на Нели. и заяви, че ще я убие, ако той, Стас, не се предаде и не им върне пушката. Тогава какво?
Тогава отговори си само момчето — ще се предам веднага.
И с чувство за своето безсилие той отново се хвърли върху постелята.
Луната надничаше през входа на пещерата вече само под ъгъл и вътре стана по-тъмно. Арабите продължаваха да хъркат. Стас полежа известно време, след това в главата му започна да просветва нова мисъл.
Като се измъкне с оръжието, ако се скрие сред скалите и не избива хората, а застреля камилите? Жалко за невинните животни — мъчно ще му бъде за тях наистина, но какво да се прави! Та нали хората избиват животните не само за спасяването на човешки живот, но и заради вареното и печеното. И така почти е сигурно, че ако убие четири, а още по-сигурно — пет камили, по-нататъшното пътуване ще стане невъзможно. Никой от кервана не би се осмелил да отиде в крайбрежните села за закупуване на нови камили. А в такъв случай Стас от името на бащите ще обещае на хората, че няма да бъдат наказани, дори ще им обещае и парични награди — и … няма да им остане никакъв друг избор, освен да се върнат.
Така. Ако обаче не му дадат време да извърши тези обещания и го убият в пристъпа на първата си ярост?
Трябва да му дадат време и да го изслушат, защото с пушката в ръце ще може да ги задържи на почетно разстояние, докато всичко им каже. Когато стори това, те ще разберат, че единственото спасение за тях е да се предадат. Тогава ще застане начело на кервана и ще го поведе направо към БахърЮсеф и към Нил. Сега наистина са доста далеч, може би на един или два дни път, защото от предпазливост арабите свиха доста навътре в пустинята. Но това не е пречка, нали ще останат няколко камили, а на една от тях ще пътува Нели. Стас започна внимателно да оглежда арабите. Всички спяха дълбоко, както спят безкрайно изморени хора, но понеже нощта беше към края си, можеха скоро да се събудят. Трябваше веднага да се действува. Не беше трудно да вземе кутията с патроните, защото тя се намираше съвсем близо. По-трудно беше с пушката, която Хамис постави от другата си страна. Стас се надяваше, че ще успее да я открадне, но реши да я извади от калъфа и да сглоби цевите с приклада, едва когато бъде на двайсетина крачки от пещерата, защото се страхуваше щракането на желязото да не събуди спящите.