— След това, което искаше да направиш — каза той, — трябваше да те накажа, защото в противен случай онези щяха да те убият, но аз забраних на бедуините да те бият силно.
Като не получи никакъв отговор, след малко той продължи:
— Слушай, ти сам каза, че европейците винаги устояват на обещанията си, та ако ми обещаеш в името на своя бог и срещу главата на малката бинт, че няма нищо да правиш против нас, ще наредя да не те връзват през нощта.
И сега Стас не отвърна нито дума и само по блясъка на очите му Идрис разбра, че напразно му говори.
Но въпреки увещанията на Гебхър и бедуините, той не заповяда да го връзват през нощта, а тъй като Гебхър не преставаше да упорствува, отвърна му ядосано:
— Вместо да спиш, тази нощ ще стоиш на стража. Решавам също така отсега нататък един от нас винаги да бди, докато другите спят.
И наистина от този ден смените на стражата бяха въведени за постоянно. Това затрудняваше и объркваше много намеренията на Стас, пазен зорко от всеки един от стражата.
Но затова пък децата имаха по-голяма свобода, та можеха да се приближават един до друг и да разговарят безпрепятствено. И още при първото спиране Стас седна близо до Нели, защото бързаше да й благодари за помощта.
Но въпреки че чувствуваше към Нели голяма благодарност, той не умееше да се изрази възвишено, нито нежно, а само започна да разтърсва двете й ръчички.
— Нели! — каза той. — Ти си много добра, благодаря ти, а освен това открито ти заявявам, че постъпи като човек поне тринайсетгодишен.
Такива думи от устата на Стас представляваха най-висока похвала, затова сърцето на малкото момиче затуптя от радост и гордост. В този момент й се стори, че за нея няма нищо невъзможно.
— Нека само да порасна напълно, те ще видят! — отвърна тя и погледна войнствено към суданците.
Но тъй като не беше разбрала още какво се бе случило и защо всички араби се бяха нахвърлили върху Стас, момчето започна да й разказва как решило да открадне пушката, да избие камилите и да принуди всички да се върнат към реката.
— Ако бях успял — каза то, — вече щяхме да сме свободни.
— Но те събудиха ли се? — питаше с разтуптяно сърце момичето.
— Събудиха се. Саба направи това — връхлетя и започна да лае така, че и мъртвец би се събудил.
Тогава нейното възмущение се насочи срещу Саба.
— Саба е лош! Лош! Затова, щом дойде сега, няма да му проговоря нито дума и ще му кажа, че е противен.
А Стас се усмихна, макар и да не му се смееше, и попита:
— Как така няма да му проговориш нито дума и същевременно ще му кажеш, че е противен.
Веждите на Нели се повдигнаха нагоре и върху лицето и се изписа объркване, после тя каза:
— Ще познае по лицето ми.
— Така може. Но той не е виновен, защото не е могъл да знае какво става в момента. И не забравяй също, че после той ни се притече на помощ.
Това напомняне смекчи малко гнева на Нели, но тя не искаше изведнъж да прости на виновника.
— Добре — каза тя, — но истинският джентълмен не бива да лае за поздрав.
Стас отново се усмихна.
— Истинският джентълмен не лае и при сбогуване, освен ако е куче, а Саба е такъв.