И тези мисли го измъчваха още по-силно, тъй като спасението му бе изглеждало вече толкова близо. Ако Хартум не беше паднал или беше паднал няколко дни по-късно, тези хора, които сега преминаха на страната на Махди, щяха да ги хванат и предадат в ръцете на правителството. Като седеше на камилата зад Идрис и слушаше разговорите им, Стас се убеди, че неминуемо би станало така. Защото веднага след като тръгнаха по-нататък, началникът на потерята взе да разказва на Идрис какво ги е накарало да изменят на хедифа. Преди това знаели, че голяма армия — вече не египетска, а английска — тръгнала на юг срещу дервишите под командуването на генерал Уолслей. Видели множество кораби, които превозвали страшните английски войници от Асуан до ВадиХалфа, където специално за тях строели железница до Абу Хамед. Дълго време всички шейхове край бреговете — и тези, които останали верни на правителството, и тези, които тайно симпатизирали на Махди, били сигурни, че гибелта на дервишите и на техния пророк е неизбежна, защото никой никога още не е победил англичаните.
— Акбар аллах! — прекъсна го Идрис и вдигна нагоре ръцете си. — А ето че са победени!
— Не — отговори началникът на потерята, — Махди изпрати срещу тях племената Джално, Барбара и Даджим, всичко около трийсет хиляди най-добри свои войници, които командуваше Муса, синът на Хел, а страшната битка стана под Абу Клеа, в която бог даде победата на неверните.
— Да, Муса, синът на Хел, загина, а само шепа от неговите войници се върнаха при Махди. Душите на останалите са в рая, а телата им лежат в пясъците, очаквайки деня на възкресението. Тази вест бързо се разпространи край Нил. Тогава помислихме, че англичаните ще отидат по на юг и ще освободят Хартум. Хората повтаряха: „Край, край!“ А в това време бог бе решил друго.
Как, какво стана? — питаше нетърпеливо Идрис. — Какво стана ли? — разказваше с просветнало лице началникът. — Ето че в това време Махди превзе Хартум, а при щурма отсякоха главата на Гордон. А тъй като англичаните искаха само да спасят Гордон, като научиха за неговата смърт, върнаха се обратно на север. Аллах! Видяхме отново корабите с грамадните войници да плават надолу по реката, но не разбирахме какво значи това. Англичаните разгласяват веднага само добрите новини, а лошите укриват. Някои от нашите казваха, че Махди вече е загинал. Най-после истината излезе наяве. Тази страна още принадлежи на правителството. Във ВадиХалфа и по-нататък, чак до третия, а може би и до четвъртия катаракт, още има войници на хедифа, ама сега, след оттеглянето на англичаните, ние вече вярваме, че Махди ще превземе не само Нубия и Египет, не само Мека и Медина, но и целия свят. Затова вместо да ви хващаме и предаваме в ръцете на правителството, заедно с вас отиваме при пророка.
Значи, пристигнаха заповеди да бъдем заловени?
— До всички села, до всички шейхове, до военните части. Където не достига медната жица, по която прелитат заповедите от Кайро, там пристигнаха заптиета със съобщение, че който ви хване, ще получи хиляда фунта награда. Машалла … това е огромно богатство… Огромно!…
Идрис подозрително погледна говорещия:
— Но вие предпочитате благословията на Махди?
— Да. А освен това той се е сдобил с такава голяма плячка и с толкова много пари в Хартум, та мери египетските фунтове с чувалите за зоб и ги раздава между верните си …
— Все пак, щом като египетските войници са още във ВадиХалфа и по-нататък те могат да ни заловят по пътя.
— Не. Трябва само да бързаме, докато не са се опомнили. Сега, след отстъплението на англичаните, те са изгубили и ума и дума — както верните на правителството шейхове, така и войниците, и заптиетата. Всички мислят, че Махди ще се появи всеки момент, ето защо тези измежду нас, които в душата си бяха на негова страна, сега смело бягат при него и никой не ги преследва, защото в първите часове никой не издава заповеди и никой не знае кого да слуша.
— Да — отговори Идрис, — но ти правилно каза, че трябва да бързаме, докато не са се опомнили, защото до Хартум е още далече …
Стас изслуша внимателно целия разговор и у него отново проблесна за миг малка искрица надежда. След като египетските войници държат и досега редица селища край бреговете в Нубия и тъй като англичаните са изтеглили всички кораби, те трябва да отстъпват по суша пред ордите на Махди. В такъв случай е възможно керванът да попадне на някоя от отстъпващите части и да бъде обкръжен. Стас пресметна също така, че докато зестта за превземането на Хартум се е разпространила между живеещите на север от ВадиХалфа арабски племена, положително е минало доста време — още повече че египетското правителство и англичаните са я пазили в тайна, — ето защо предполагаше, че и отпускането, което в първия момент е обзело египтяните, вече е преминало. Неопитното момче обаче не помисли, че падането на Хартум и смъртта на Гордон във всеки случай ще накарат хората да забравят за всичко друго и че верните на правителството шейхове, както и местните египетски власти сега ще имат други грижи, вместо да мислят за спасяването на двете деца.